В ера, в която глобалната икономика се трансформира според възможностите на новите технологии, политическите сили също опитват да се настроят към тренда и да звучат модерно. Спечелилата мнозинство на изборите „Прогресивна България“ не остава по-назад. Въпреки че технологиите не са основното, с което се асоциира, в програмата ѝ все пак е отделено място за иновации.
AI като „дигитален одитор“: Край на корупционните схеми?
Най-смелото и конкретно предложение в програмата е използването на AI за демонтаж на олигархичния модел. Коалицията планира внедряването на Система за интегриран граждански мониторинг и анализ (СИГМА). Тази платформа, базирана на високоинтелигентни AI модели, се очаква да извършва автоматизиран контрол върху публичните разходи и обществените поръчки.
Целта е ясна: минимизиране на човешкия фактор в критичните фази на държавните възлагания. Системата ще има капацитета автоматично да идентифицира и блокира поръчки с нереално високи цени или при наличие на свързани лица, като незабавно сезира компетентните органи и информира обществото. По този начин технологията се превръща в основен съюзник в борбата за прозрачност и „икономика на светло“.
На теория звучи добре, но как и дали ще се осъществи на практика е друг въпрос.
Червена лампа по тази точка от програмата светна и по време на самата предизборна кампания, когато софтуерният специалист Николай Райчев алармира за плагиатство. Той обвини формацията на Румен Радев, че е копирала неговата концепция „AI Огледало“.
Това не е съвпадение, а директен copy-paste. Не са променили дори терминологията. Обещанията за „интегриран достъп“, „анализ на зависимости“ и „публичност за журналисти“ са преписани едно към едно от моята публична концепция. Дори последователността на функциите е идентична. Няма нито едно цитиране. Има само мазна, нагла кражба“, написа във Facebook Райчев през март.
Какво още?
Като цяло описаните от „Прогресивна България“ приоритети звучат познато. Свързани са с бленуваното превръщане на страната в „регионален център за иновации, AI и високотехнологични производства“, като подобни формулировки са лансирани от няколко правителства вече.
Обещаващите амбиции се сблъскват с нелицеприятни числа обаче. България инвестира в научни изследвания около 0.8% от БВП – значително под средните за ЕС 2.22%. Подаването на патентни заявки е под 70 на 1 милион души население, при над 700 средно в ЕС. В глобалния индекс на иновациите страната запазва ниското си класиране сред държавите членки на ЕС вече пет години, което може да се определи като „застой“.
На този фон програмата на Радев стъпва върху тезата, че без смяна на икономическия модел – от подизпълнение към собствено производство на знание – никакви инвестиции няма да дадат траен резултат. Затова акцентът не е просто в привличането на чужди компании, а в задържането на интелектуалната собственост в България, когато тя се създава тук.
Конкретна мярка в тази посока е финансова подкрепа за патентоване на международно ниво. Сегашното положение е парадоксално: България има динамично развиващ се IT сектор, но въпреки значителните инвестиции в разработката на софтуерни продукти патентната активност остава изключително ниска – липсва дори съдебна практика по темата. Програмата предвижда и технологични трансферни офиси към университетите – модел, отдавна доказан в Германия, Израел и Финландия, но практически несъществуващ у нас.
Ядрото: AI инфраструктура и суверенитет
Най-мащабните залози в програмата са инфраструктурните. Изграждането на центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект кореспондира с общоевропейската тенденция за намаляване на зависимостта от американски и азиатски облачни доставчици. Идеята бе широко разгърната през миналата година от технологичната общност и БРАИТ, като самият Радев, все още като президент, застана зад нея. Основните предимства на България са, че има сравнително евтина електроенергия и подходящо географско положение.
Прочетете още
Отделна глава е посветена на технологичния суверенитет – участие в европейската инициатива за полупроводници, развитие на микроелектронния капацитет, национален спътников мониторингов център. Тук програмата се движи в синхрон с европейската логика след Chips Act и редицата геополитически уроци от последните години: стратегическите технологии не могат да се оставят изцяло на пазарната логика.
Регулаторните пясъчници – нов инструмент
Интересна, макар и слабо разработена в документа, е идеята за „регулаторни пясъчници“ – контролирана среда, в която иновациите могат да се тестват в реални условия при намалена административна тежест. Моделът е използван успешно в Естония, Великобритания и Сингапур за финтех и здравни технологии. В България с хронично сложната регулаторна среда и бавното правосъдие реализацията на подобен механизъм би изисквала сериозна политическа воля отвъд декларациите.
Отбраната – неочакван технологичен двигател
Програмата отделя значително място на отбранителната индустрия – не само като въпрос на сигурност, но и като технологичен ускорител. Логиката е позната от американския и израелския опит: военните поръчки финансират развойна дейност, която после мигрира в гражданския сектор. Предвижда се максимално използване на европейски фондове, като EDF и DIANA – механизми, от които България досега е черпила минимално, но на които в момента, на фона на разширяващите се войни, Брюксел дава все по-видим тласък.
Образование за „професиите на бъдещето“
За да бъде устойчива промяната, формацията на Румен Радев залага на фундаментална реформа в образованието. Програмата предвижда интеграция на изкуствения интелект в учебния процес и актуализиране на програмите с фокус върху дигиталните умения. Висшето образование ще бъде тясно обвързано с нуждите на бизнеса, като се стимулират STEM направленията и научните изследвания с висока добавена стойност.
Всички тези мерки са насочени към изграждането на модерна, конкурентоспособна България, която използва високите технологии за повишаване стандарта на живот и постигане на средноевропейски нива на благосъстояние.
Източник: Economic.bg
