
Неотдавна, при по-ниски технологии и по-лоши условия на живот, у нас имаше 3770 столетници, сега са под 370, констатира акад. Атанас Атанасов
Поставен при различни географски условия един и същи геном се изразява по различни начини. Изниква въпросът колко важен фактор е храната в това отношение, доколко тя полага или вреди на здравето. При влизането ни в ЕС българинът консумираше 80% местна храна и внасяше 20%, сега пропорцията е диаметрално обърната. Не че е лошо да има вносната храна, но в нея геномът не е напълно съвместим с нашия геном.
Микробиомът управлява света – той ни прави здрави, но той ни и разболява. Зависи дали ние живеем в приятелство с него.
103-годишна баба ми даде ключът към столетието. Първо, да ядеш бавно, да не консумираш сладко след солено и лютиво и да се храниш с приятни хора.
Когато излязат извън България, нашите сортове влошават качествата си.
Само цветът на кожата, на очите и кръвната група не подлежат на промяна. Всичко друго в човека може да се изменя.
Всяка формула за правилно хранене е строго индивидуална.
Това заяви в СТУДИО БАНКЕРЪ световно известният генетик акад. Атанас Атанасов, основател и ръководител на Съвместния геномен център.
Още от интервюто:
В какво се състои магията на българската храна?
Как се постига баланс в микробиома в човешкия организъм?
Правило ли е, че всяка земя генетично е свързана със своето население?
Как да извадим негативите от подсъзнанието си?
Вижте други събеседници в СТУДИО БАНКЕРЪ
Източник: Banker.bg