Доналд Тръмп заяви, че Федералният резерв трябва да свали основния си лихвен процент до 1%, за да намали разходите за държавни заеми, което ще позволи на администрацията да финансира високите и нарастващи дефицити, очаквани заради неговия законопроект за разходи и намаляване на данъците.
Тръмп обаче трябва да внимава какво си пожелава, пише Reuters в свой анализ.
Толкова нисък лихвен процент обикновено не е знак, че САЩ са „най-горещата“ страна в света за инвестиции, както Тръмп каза. Обикновено това е кризисен отговор на икономика в сериозни затруднения.
Към момента САЩ не са в такова затруднение. Но с почти пълна заетост, продължаващ икономически растеж и инфлация над целевата стойност от 2%, свръхниските лихвени проценти, които Тръмп търси, биха могли лесно да се обърнат срещу него, ако инвеститорите на пазара на държавни ценни книжа, който се оценява на 36 трилиона долара, разпознаят подобен ход като политически натиск върху Федералния резерв, който е намалил лихвите по грешни причини.
Конгресът е възложил на Фед задачата да поддържа стабилни цени и пълна заетост, а не да прави дефицитните разходи евтини, а намаляването на лихвите в настоящата среда би могло да разпали отново инфлацията.
Не съм непременно убеден, че ако утре Федералният резерв реши да намали лихвите до 1%, това ще има традиционното въздействие върху дългосрочните лихвени проценти. Опасението на пазара на облигации би било, че инфлацията ще се разпали отново и по същество ще имаме загуба на независимост на Федералния резерв и оттегляне на инфлационните очаквания“, каза Грегъри Дако, главен икономист в EY-Parthenon.
Въпреки че има възможност за облекчаване от сегашния диапазон от 4.25 – 4.50%, това не е нищо подобно на мащаба на съкращенията, които Тръмп предвижда“, добавя той.
Дако, отбелязвайки, че нивото на безработица е 4.1%, икономиката расте с около 2%, а инфлацията е около 2.5%, каза: „От гледна точка на данните няма нищо, което да подсказва необходимостта от незабавно и съществено понижаване.“
Нормален ли е 1%?
Лихва от 1% на Федералния резерв не е необичайна през последния четвърт век, но не е признак за добри времена, съвпадайки досега с безработица от 6% или повече.
Бившият президент Джордж У. Буш управляваше във време, когато основната лихва беше 1%. Това се случи малко след нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. и в края на поредица от намаления на лихвените проценти от Федералния резерв след срива на дот-ком компаниите и атаките срещу САЩ на 11 септември 2001 г. Бившият президент Барак Обама наследи почти нулев лихвен процент, когато встъпи в длъжност през януари 2009 г. Той наследи и световна финансова криза.
Самият Тръмп също получи почти нулево лихвено третиране от Федералния резерв през последните месеци от първия си мандат в Белия дом – когато пандемията от COVID-19 спря икономиката.
Какво контролира Федералният резерв?
Въпреки огромното си влияние Федералният резерв има ограничени инструменти за влияние върху икономиката в нормални времена.
Централните банкери на САЩ се срещат обикновено осем пъти годишно, за да определят така наречения лихвен процент по федералните фондове.
Само банките вземат заеми за една нощ при този лихвен процент, но той е бенчмарк за други кредити, влияейки върху всичко – от корпоративен дълг до жилищни ипотеки, потребителски кредитни карти и доходност по държавни ценни книжа. Може би също толкова важно е, че той формира очакванията за това накъде се насочват лихвените проценти.
Въпреки че са тясно свързани с лихвения процент на Федералния резерв, тези други лихвени проценти не се определят директно от централната банка. Винаги има спред, включително за това, което е било на първо място за Тръмп: лихвения процент по държавните ценни книжа на САЩ.
Предлагане, търсене и риск
Глобалната търговия на редица пазари в крайна сметка определя тези други лихвени проценти. Търсенето на държавни ценни книжа или обезпечени с ипотека ценни книжа от страна на чуждестранен пенсионен фонд, например, влияе върху това, което американците плащат за ипотека или какво плаща правителството на САЩ за финансиране на своите операции.
Търсенето и предлагането са от решаващо значение.
Предлагането на държавния дълг на САЩ се определя от разходите и нивата на данъци, определени от президента и Конгреса. Федералното правителство обикновено харчи все повече с всяка година, отколкото получава от данъчни и други приходи, а Министерството на финансите покрива този годишен дефицит със заети средства, емитирайки ценни книжа с падеж от 30 дни до 30 години.
При равни други условия, по-големите дефицити и по-големият дълг означават по-високи лихвени проценти. Очаква се дефицитите и дългът да се увеличат, след като Конгресът по-рано този месец прие „Големия красив закон“ на Тръмп.
От страна на търсенето, САЩ се радват на привилегирована позиция, която държи ниски разходите за държавни заеми, тъй като все още се считат за относително безрискова инвестиция с много предлагане, дълбоки и добре функциониращи пазари и история на силни институции и правни норми. Текущата доходност над 4% е особено привлекателна за големи пенсионни фондове или пенсионери, които искат доход, като същевременно са сигурни, че инвестицията им е безопасна.
Но, както всеки кредитополучател, правителството на САЩ трябва да плати премия за риска, който инвеститорът поема. Заключването на пари в 10-годишна държавна облигация означава, че други възможности ще бъдат пропуснати. Лихвените проценти, инфлацията и икономическият растеж могат да се променят през този период, а инвеститорите искат компенсация за тези рискове.
С лихвения процент на Федералния резерв като отправна точка, всички тези фактори се натрупват под формата на „срочна премия“.
Нематериалните активи, като доверието в институциите на дадена страна, също имат значение. Когато заплахите на Тръмп да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл се засилиха през април, доходността се повиши и президентът се отдръпна – знак, че световните пазари имат важен вот за независимостта на централната банка.
Неправилна ли е политиката на Фед?
Наскоро Тръмп изпрати на Пауъл ръкописна бележка със списък на лихвените проценти на централните банки и отбеляза с молив къде според него трябва да бъде лихвеният процент на Федералния резерв – близо до дъното.
Политиците в централната банка на САЩ казват, че би било рисковано да се намалят лихвените проценти, докато не се изясни дали новите тарифи на Тръмп – много от които вече са наложени, а други предстоят – няма да подхранят инфлацията.
Централните банкери често се позовават на формули или правила на политиката, които свързват целта им за инфлация с входящи и прогнозирани икономически данни, за да посочат подходящ лихвен процент.
Никой обаче не предлага Фед да определи толкова нисък лихвен процент, колкото Тръмп иска.
Източник: Economic.bg
