По стара традиция българските синдикати предизвикват въпросителни, а лидерите им са несменяеми. Вероятно, защото са уникални, най-вече със странните им хрумвания за развитието на пазара на труда и защитата на интересите на работещите.
Няма разумно обяснение на думите на лидера на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, който в телевизионно интервю неотдавна предложи да се отнеме пенсията на работещите пенсионери. Според него „пенсията е заместващ, а не съпътстващ доход“. Работещите пенсионери, настоява Манолов, не би трябвало да получават едновременно и пенсия и заплата, тъй като пенсията служи да компенсира изгубения трудов доход, а не да го допълва.
Синдикалистът изглежда забравя, че пенсията не е милостиня и подаяние, а право, което се полага на хората, съгласно строга система, включваща възраст и години трудов стаж. Друг проблем е и реалността в България, в която хиляди хора работят не от скука, а от нужда.
Манолов уточни, че позицията му е принципна, а не предложение за законова промяна. Но дори като принцип тя звучи твърде откъсната от ежедневието на повечето пенсионери.
В страна, където средната пенсия все още не достига прага на издръжката на живот, е трудно да се говори за „заместващ доход“. За мнозина у нас пенсията е средство за оцеляване, а не за достойно съществуване. Според данни на Евростат за 2024 г., 26% от българските пенсионери живеят в риск от бедност, като по този показател сме на пето място в Европейския съюз.
Към края на 2024-та в България са работили 225 788 пенсионери, а към август 2025-та броят им доближава 300 000 души, или близо 18% от всички пенсионирани. Очевидно става въпрос за тенденция, която се задълбочава.
Не бива да се пренебрегва и демографската криза. Хиляди учители, лекари, шофьори, инженери… остават на работа не защото искат „втора заплата“, а защото няма кой да ги замести. Други пенсионери продължават да работят, докато могат, за да свържат двата края.
Няма никаква икономическа, нито социална логика, пенсионерите, които се чувстват достатъчно енергични да работят, да бъдат лишавани от заслужен доход. Изказването на Манолов обаче поставя друг важен въпрос, а именно: Кога държавата ще осигури на хората, приключили трудовия си път, адекватни доходи, че да не се налага да работят, докато могат да стоят на краката си?
Отговорът на такива въпроси трябва да търси г-н синдикалистът. А също да дава предложения как пазарът на труда да става по-гъвкав, условията на труд по-щадящи работника, квалификацията на по-високо ниво и т.н. в същия дух.
Чудно ми е, човекът, отправил абсурдно предложение, дава ли си сметка, че ако държавата спре да изплаща пенсия на работещите пенсионери, част от тях вероятно ще се насочат към сивата икономика и ще работят „на черно“, без осигуровки и трудови договори. Кой ще загуби от това? Бюджетът и пенсионната система, която ще стане още по-нестабилна, а не пенсионерите.
Има и по-лош вариант – много от работещите пенсионери да напуснат, за да не загубят пенсиите си, и тогава ще видим какво означава критична липса на кадри.
Източник: Banker.bg
