Четири от най-големите американски технологични компании: Alphabet Inc., Amazon.com Inc., Meta Platforms Inc. и Microsoft Corp., прогнозират капиталови разходи за общо около 650 млрд. долара през 2026 г. – впечатляващ прилив на пари, предназначени за нови центрове за данни и дългия списък с оборудване, необходимо за тяхното функциониране, включително чипове за изкуствен интелект (AI), мрежови кабели и резервни генератори. Разходите, планирани от гигантите – всичките в преследване на доминация на все още зараждащия се пазар за инструменти с изкуствен интелект, са бум без аналог през този век. По данни на „Блумбърг“, прогнозните харчове на всяка от компаниите за тази година ще са връхната точка на капиталовите разходи на която и да е отделна корпорация през последните 10 години.
Ако потърсим сравнение за прогнозираните високи разноски, които се появиха след публикуването на финансовите отчети на четирите гиганта през последните две седмици, трябва да се върнем поне до телекомуникационния балон от 90-те години на миналия век, до изграждането на американските железопътни мрежи през 19-ти век или до следвоенните федерални инвестиции в междущатски магистрали.
Набъбващите числа – приблизително 60% увеличение на общия размер спрямо 2025-а – означават поредно ускорение на вълната от създаване на центрове за данни, която се случва по целия свят. Спринтът за изграждане на тези обширни съоръжения, които съдържат стелажи с бръмчащи сървъри, захранвани от скъпи процесори, ограничи енергийните доставки, породи опасения от завишени цени за други потребители и предизвика конфликт между проектанти и общности, притеснени от конкуренцията за електроенергия или вода. Повишава се и рискът, че разходите за строителство от тесен кръг богати компании, които вече са нарастващ дял от икономическата активност в Съединените щати, ще изкривят общите икономически данни.
Четирите технологични групи „смятат надпреварата за предоставяне на изчисления с изкуствен интелект като следващия пазар, в който победителят взема всичко или най-много“, посочва Гил Лурия – анализатор в DA Davidson. И допълва, че „никоя от тях не е готова да загуби.“
Миналата седмица Meta заяви, че капиталовите й разходи за цялата година ще нараснат до 135 млрд. долара – потенциален скок от около 87 процента. Microsoft съобщи за 66% увеличение на капиталовите разходи за второто тримесечие, надхвърляйки предвижданията, а анализаторите прогнозират, че гигантът ще похарчи почти 105 млрд. долара за фискалната година, приключваща през юни. Новината предизвика втория по големина еднодневен спад на пазарната стойност на борсовите индекси.
Основаната през 1998-а в гараж южно от Сан Франциско Alphabet порази инвеститорите на 4 февруари когато разкри, че смята да похарчи 185 млрд. долара – сума, надхвърляща не само очакванията на анализаторите, но и разходите на голяма част от американската индустрия. Ден по-късно пък Amazon надмина и този размер с планираните си капиталови разходи от 200 милиарда долара за 2026 г., което също доведе до спад на акциите ѝ и след приключването на борсовата сесия.
За разлика от този финансков разгул, най-големите американски производители на автомобили, на строителна техника, железопътните компании, контрагентите в областта на отбраната, безжичните оператори, фирмите за доставка на пратки, заедно с Exxon Mobil Corp, Intel Corp, Walmart Inc. и отделящото се потомство от 21 дружества на General Electric, се очаква да похарчат общо 180 милиарда долара през 2026 г., по сментки на „Блумбърг“.
Всеки технологичен гигант е избрал различен път за възвръщане на инвестициите си, но разходите им се основават на една и съща предпоставка: че ChatGPT на OpenAI и конкурентните инструменти, способни да генерират текст и да показват елементи от човешкото мислене, ще играят все по-важна роля за хората на работа и у дома.
Изграждането на авангардни софтуерни модели, които правят тази промяна възможна, е изключително скъп процес, който изисква нанизването на хиляди чипове, които се продават за десетки хиляди долари всеки. Оттук идват и големите сметки. Разходите се основават и на идеята, че крайните продукти ще доведат до експоненциално по-високи бъдещи приходи.
Разходите трансформират компании, които само преди няколко години имаха сравнително малко физическо присъствие, дори когато дигиталните им услуги си проправиха път до милиарди потребители. През по-голямата част от съществуването си, Meta и компанията майка на Google – Alphabet, отчитаха своите луксозни корпоративни кампуси и офис пространства като значителна част от реалните си активи. А основната част от разходите им отиваха за заплати и акции за инженерите и търговските представители, които работеха там.
Това вече не е така. Миналата година Meta похарчи повече за капиталови проекти, отколкото за научноизследователска и развойна дейност – предимно заплати на инженери – за първи път от шест години насам. Към края на 2025-а компанията майка на Facebook и Instagram е притежавала имоти и оборудване на стойност 176 млрд. долара – около пет пъти повече от края на 2019-а.
С набъбването на числата, все още не е ясно дали всички компании ще могат да осъществят своите високи амбиции. Тъй като изграждането на центрове за данни ескалира, те вече се конкурират за ограничен брой екипи от електротехници, циментови камиони и чипове на Nvidia Corp., излизащи от фабриките на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co.
Съществува и въпросът как ще си го позволят. Печалбата на Meta и Google идва основно от дигитална реклама. Amazon е най-големият онлайн търговец на дребно и доставчик на облачни услуги. Microsoft пък е най-големият продавач на бизнес софтуер. И четирите групи са доминиращи в своите области и разполагат с достатъчно парични резерви. Готовността им да вложат огромни суми от тези пари в бъдеще, задвижвано от изкуствен интелект, означава, че тези резерви и търпението на инвеститорите ще бъдат поставени на изпитание.
„Имали сте тези машини за генериране на пари“, коментира Томаш Тунгуз, инвеститор в Theory Ventures, който преди това е работил в Google, допълвайки: „Сега изведнъж те се нуждаят от тези пари и дори от повече, така че теглят назаем.“ Тунгуз, който публикува блог миналата година, сравнявайки бума на изкуствения интелект с минали инвестиционни лудости, обръща внимание, че те не винаги завършват добре. Но по пътя нагоре, казва той, „всички те са огромни катализатори за икономиката“.
Инвеститорите обаче, които се бяха втурнали да купуват акции на технологичните титани през последната година, показват по-голямо колебание пред лицето на стремглаво нарастващите капиталови разходи повсеместно. И в някои случаи дори когато основните им бизнеси – от онлайн реклама и уеб търсене до електронна търговия и софтуер за продуктивност – оставаха стабилни, а приходите надминаваха прогнозите.
„Какво плаши хората? Определено разказът на анализаторите и реториката“ за темпото, с което изкуственият интелект ще разруши бизнеса, обобщва Стив Лукас – главен изпълнителен директор на Boomi – фирма, помагаща на компаниите да свържат своите данни и софтуер. Той посочва, че не би спорил за потенциала на изкуствения интелект, но със сигурност би спорил „за времевата рамка и особено страстно за икономиката.“
Източник: Banker.bg
