Алуминият е напът да отчете най-големия си месечен ръст от близо две години насам заради войната в Близкия изток, която нарушава доставките и изважда от строя регионалните производствени съоръжения. Около една десета от световното производство на лекия метал е концентрирано в Персийския залив, а износът е задушен от затварянето на Ормузкия проток. Паузите в доставките доведоха до рязко повишение на премиите на други места и до увеличение на поръчките за продукти от Китай, който има доминираща позиция в световното производство на суровината.
Базовите тримесечни алуминиеви контракти приключиха борсовата си търговия на Лондонската борса за метали (LME) с котировка 3401 щ. долара за тон на 30 март – ръст от 3.2 процента. Акциите на алуминиевите компании също поскъпнаха – на Alcoa Corp. с 13%, а на Century Aluminum Co. – с над 20% в Ню Йорк. С възобновяването на борсовата търговия на 31 март алуминиевите котировки продължиха нагоре към 3500 долара за тон, което ще е месечен ръст от 10% – най-високият от април 2024-а насам, въпреки низходящия тренд на пазара на метали през този месец.
Конфликтът между Съединените щати, Израел и Иран оказа разрушително влияние на суровините, включително и базовите метали. Освен задушеният от затварянето на Ормузкия проток износ на алуминий от Персийския залив, ирански дронове и ракети поразиха заводи, управлявани от Aluminium Bahrain и Emirates Global Aluminium (EGA). Въпреки че и двете компании все още не са изяснили точните щети по своите съоръжения, има спекулации за въздействието и последствията върху пазарния баланс.
Заводът на EGA в Ал-Тауила с капацитет от 1.6 милиона тона метал годишно, може да бъде отписан в дългосрочен план, посочва в информация за клиентите си анализаторът Бернар Дадах от Natixis. Той допълва, че подобна пауза би могла да преобърне пазара от излишък от 200 000 тона до дефицит от около 1.3 милиона тона следващата година. И предупреждава за по-сериозен недостиг, ако заводът в Бахрейн също е претърпял дългосрочни щети.
Котировките на повечето други метали на LME останаха без промяна или леко се понижиха на 31 март, след като „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявил на помощниците си, че е готов да прекрати американската кампания, дори ако Ормузкият проток остане до голяма степен затворен. Медта, цинкът и никелът клонят към месечен спад, защото войната повишава разходите за енергия и буди тревоги за глобалния икономически растеж.
Военните действия в Близкия изток оказаха най-голямо пряко въздействие върху алуминия поради ролята на региона като основен източник на първичен метал, почти целият от който се изнася. Нарушените доставки доведоха до рязко повишение на премиите на други места, включително Япония, като същевременно натовариха с допълнителни поръчки алуминиевите артикули от Китай, който доминира в световното производство.
Алуминият е най-широко използваният метал след стоманата и устойчивият ръст на цените би оказал допълнителен натиск върху производителите, които вече са засегнати от скока на разходите за енергия. Потенциално по-тревожно за световната икономика е, че прекъсването на доставките може да бъде толкова остро, че някои промишлени потребители да останат без определени специализирани продукти, принуждавайки ги да затворят временно фабрики.
Тримесечните алуминиеви контракти поскъпнаха с 2.18% – до 3475 щ. долара за тон Лондонската метална борса в 10 ч. българско време. При другите метали промишлената мед поевтиня леко с 0.29% – до 12 189.50 долара за тон. Това е спад с повече от 8% през март, като металът е напът да отчете най-голямата месечна загуба от юни 2022 г. насам.
Източник: Banker.bg
