Да сме добри хора и да сме достойни за живота, който водим… С тези думи приключи разговорът с Емил Парашкевов, основател и собственик на фирмите Incess и Cluster Desktop, но те са и добра отправна точка, от която да погледнем към него и неговия технологичен бизнес. Той е човек, който има предусещане за развитието на новите технологии, обикновено изпреварва времето и се налага да поизчака, докато средата узрее за тях. Какъв е пътят на този предприемач от Русе, как и защо продължава и чрез дейността си да е свързан с този град, макар светът да е голям и възможности да дебнат отвсякъде…
Емил Парашкевов винаги се е стремил да дава най-доброто от себе си. Още като ученик свикнал да е отличник, да има високи постижения и именно това в решителен момент му дава шанс да учи радиоелектроника в Китай. Там попада в среда, която с многообразието си го шокира, но и вдъхновява. Първата година в университета в Нанкин учи китайски, после за 2 г. взема изпитите от четирите години на следването поради несигурност в средствата за издръжка. Връща се в България през 1993 г., работи във фирма „Дунарит“ в Русе, която му е осигурила стипендия в Китай, а през 2000 г. създава свой бизнес. Но първо печели зелена карта за Германия, прекарва там около десетина дни и отрезвен от реалностите, поема обратно към родината. В това време обаче е провидял, че бъдещето принадлежи на технологиите и самият той ще има бъдеще именно в света на информационните технологии. В Русе, откъдето е родом, започва да развива услуги на системно администриране и консултации, на които големите компании в града, както и чуждестранен бизнес, стават клиенти. Вече има офис и в София.
Стъпка по стъпка
Напредват с много труд и усилия, с премерени стъпки и увереност, че нещата ще се получават. През 2012 г. получава прозрение, че предстоят трансформации в дейността, която им дава смисъл и основното препитание. Затова се насочва към облачните услуги. Във всичко, което прави, се е стремил да остави собствена следа. Така създава общо пространство, в което се дава достъп не само до файловете, но и до цели програми, като компютърът влиза в ролята на терминал.
Автоматизация на склада
Но както хората, така и компаниите е важно да се развиват и затова фокусът е върху дългосрочни продукти и услуги. И в търсене на нови възможности, които да предлагат решение на бизнес проблеми, се насочват към развитието на RFID технология (Radio-Frequency Identification), която е за радиочестотна идентификация и помага при управлението на входа и изхода на складовете. За да е налице източник, излъчващ радиовълни, в етикетите се вграждат миниатюрни чипове и те се слагат върху опаковките на стоките. Всяко преминаване край специалните антените се засича и така се регистрира кога продуктът влиза в склада или излиза от него. Технологията е в процес на навлизане. Тя съдейства за контрол на продукцията, особено при експедирането ѝ към клиент – за да се изпълни заявката без пропуски. Важно условие е да няма метални опаковки, тъй като те създават смущения при разчитането. Стъклените, картонените и пластмасовите опаковки са подходящи за подобен контрол. Това помага да се въведе ред и е възможност да се следи складовата наличност и движението на продукцията. Досегашните технологии чрез баркод изискват всеки от тях поотделно да се сканира, докато в случая процесът е автоматизиран и се отчитат всички натоварени пакети. Така се съкращава много време, а и има доста по-голяма прецизност на проследяването. С други думи, технологията подпомага автоматизацията и оптимизацията на складовете. Етапът за масовото ѝ навлизане е все още ранен, но расте интересът към нея от страна на компании, които управляват складове.
Приемственост
Сега и неговият син Тео вече е завършил същия университет в Китай, като е учил компютърни науки и е специализирал в областта на изкуствения интелект. Но през 2015-а, когато се консултирали дали е добре да учи в този университет, тяхна позната им казва, че отивайки в Китай, той ще се озове в XXII век. Тео, също както баща си, се е завърнал в България и тук е намерил отлична реализация. Родителите му вярват, че за да е щастлив, всеки трябва сам да определя с какво да се занимава, и затова те му дават пълна свобода, без очаквания да е част от бизнеса на своя баща.
Ползи
„Чрез действията си всеки може да влияе и да промени случващото се. Предприемачеството е да създаваш нещо, което е потребно на другите. Важно е да си полезен на клиентите, но и на хората, с които развиваш този бизнес и на които той се крепи“, казва Емил Парашкевов. В компанията след пандемията са шестима души, но пък производителността е нараснала. Двете фирми, които развиват най-новите технологии, се доверяват на изнесени услуги. Това дава по-голяма свързаност, по-добър резултат и по-висока ефективност, тъй като се разчита на професионализъм в България и по света: „Така ти растеш, но помагаш и на други да растат“.
Прозрения
на предприемача Емил Парашкевов
- Да започнеш бизнеса си в град като Русе е възможно да стане с по-малко средства, отколкото в София или в други големи градове по света. В сегашното време няма такова значение къде си позициониран, може да постигнеш всичко от всякъде.
- С предлагането на облачни услуги се заехме през 2012 г. Голямото раздвижване започна в последните години. Просто човек трябва да е търпелив и времето ще дойде.
- Важно е да съм честен, но и сигурен в това, което предлагам. Не бива да се получават разминавания между обещания и практическо приложение. Затова не давам обещания, които не мога да изпълня. Клиентите – бъдещи и настоящи, не бива да бъдат подвеждани.
- Има хора, на които им се дава да виждат напред в бъдещето и да са сред първите, които откриват нови ниши и създават съвсем нови технологии.
- Винаги може още и още. Въпросът е това „още“ дали ще го използваш само за свое благо, или и за благото на другите. Дали ще сме като ярките личности от Възраждането, или ще сме незабележими и недопринасящи за общото благоденствие – това е въпрос на личен избор.
- Основен проблем пред бизнеса в България е липсата на върховенство на закона, поради което хора и бизнеси предпочитат да се позиционират извън пределите на страната.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
