Сценарият, за който експерти и политици предупреждаваха от години, вече е факт. Вместо обещаваната независимост, българската тол система ще остане „заложник“ на технологичната компания „Капш“ поне още пет години. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) откри процедура за „договаряне без предварително обявление“ на стойност 127.5 млн. лв. без ДДС. Целта е досегашният изпълнител – Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“, избран при последното правителство на Бойко Борисов – да продължи да поддържа електронната система за събиране на пътни такси до края на 2030 г.
Тъжното признание на АПИ
В основата на решението на АПИ стои едно признание, записано черно на бяло в документацията за поръчката. Агенцията декларира, че през последните пет години не е успяла да придобие нужното „ноу-хау“, за да управлява системата самостоятелно.
Планът, заложен в предходния договор от 2020 г., предвиждаше в рамките на 24 месеца държавните служители да бъдат обучени и да поемат контрола. Днес АПИ твърди, че това не се е случило заради пандемията от COVID-19, която спряла обученията, и заради „постоянното адаптиране“ на софтуера вследствие на честите промени в Закона за движението по пътищата.
Резултатът е, че държавата няма достъп до изходния код, няма права върху интелектуалната собственост и няма подготвени кадри.
Основният аргумент на АПИ за заобикаляне на конкурентния пазар е техническата и юридическа зависимост от сегашния изпълнител. В решението за откриване на процедурата се посочва, че тол системата представлява „интегрирана, неделима система от край до край (end-to-end / E2E)“.
АПИ твърди също, че намесата на всяка друга фирма би довела до „неприемливи технически, финансови и операционни рискове“. Причината е, че изключителните права на интелектуална собственост върху софтуера принадлежат на австрийската компания майка „Капш ТрафикКом АГ“, а АПИ притежава само лиценз за ползване.
Според Агенцията:
Единствено дружество/консорциум, изрично оторизиран от Капш ТрафикКом АГ, е възможен изпълнител както поради технически причини, така и поради наличие на изключителни права.“ .
Смяната на „Капш“ – „нерационална и неефективна“
В мотивите си АПИ категорично отхвърля възможността за изграждане на нова система от друг доставчик. В решението е записано, че подмяната на системата на този етап от нейната експлоатационна годност с алтернативна „не се счита за ефикасно и рационално“.
Аргументите са, че това би било свързано със „значителни допълнителни разходи, усилия (ангажиране на допълнителни административни и човешки ресурси) и време“, необходимо за подготовка на нова процедура, покупка, въвеждане и сложна миграция на базите данни.
Освен техническите пречки, АПИ използва и аргумента за националната сигурност, за да обоснове затвореността на системата. В решението се подчертава, че тол системата е включена в списъка на „стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност“ .
Поради този статут, техническата документация, свързана с изпълнението на първоначалния договор от 2018 г., съдържа поверителна информация и „не може да бъде публично достъпна“. Това прави невъзможно трети лица да получат легален достъп до документацията, което автоматично елиминира конкуренцията.
Сметката набъбва?
Новият договор не е просто продължение на стария. Освен базовата сума от близо 128 млн. лв. без ДДС за 60 месеца, е предвиден и допълнителен ресурс от близо 30 млн. лв. (29 337 450 лв. без ДДС) за дейности по надграждане и интеграция. Сумата става ясна от Приложение 6, което е образец на регулярните и допълнителни дейности, които трябва да се извършват от изпълнителя.
Най-отдолу е записано:
Максималната сума по предоставяне на услугите по допълнителните дейности, предоставяни при възлагане – услугите по интеграция на доставчици на услуги, съгласно Приложение № 2 към договора за обществената поръчка и услугите по допълнителните дейности съгласно Приложение № 3 към договора за обществената поръчка (дейностите по надграждане на системата и интегриране на нови компоненти в нея), е в общ максимален размер 29 337 450, 00 (двадесет и девет милиона триста тридесет и седем хиляди четиристотин и петдесет) лева без ДДС или 15 000 000 (петнадесет милиона) евро без ДДС.“
Всичките тези приложения – 2 и 3 – обаче не са прикачени към документацията на поръчката.
Към момента договорът все още не е факт, като крайният срок за подаване на офертата е 1 декември 2025 г. Липсата на конкуренция обаче превръща процедурата в чисто формален акт на подписване.
Липсваща прозрачност и „телеграфен“ стил
Сериозно притеснение буди начинът, по който е представена документацията за тази огромна обществена поръчка. Въпреки че в самия текст на решението от 21 ноември на шефа на АПИ инж. Йордан Вълчев е записано: „Мотивите в цялост са изложени във файл с наименование „Мотиви за провеждане на процедурата“, такъв файл липсва в публично достъпните документи към поръчката.
Налична е единствено съкратена версия на решението, написана с множество абревиатури и недовършени изречения (напр. „След., за да се спазят изискв. на Закона…“), което затруднява четимостта на детайлните аргументи на държавната администрация.
Хронологията на „заложническата“ ситуация
Ситуацията сега е точното потвърждение на опасенията, изказвани още през 2023 г. Тогава стана пределно ясно, че България може да се окаже изцяло зависима и обвързана с „Капш“ за десетилетия напред. Проблемът не бе само в мистериозното изчезване на изходния код (source code), но и в неясните допълнителни споразумения, сключвани през годините.
Още преди две години бившият министър на електронното управление и настоящ депутат Божидар Божанов (ПП-ДБ) предупреди в интервю за медията ни, че има огромен риск България да не може да управлява системата след изтичането на договора. Неговата прогноза, че АПИ ще бъде принудена да преподпише „директно“, защото „единственият, който може да предложи тази поддръжка, е „Капш“, се сбъдна с абсолютна точност.
Това ще бъде третият голям финансов транш към консорциума. Припомняме, че през 2018 г., когато премиер е Бойко Борисов, „Капш“ печели поръчката за изграждане на системата за 180 млн. лв.
През 2021 г. АПИ тихомълком подписва 5-годишен договор за „Проактивен мониторинг и надграждане“ на стойност 140 млн. лв. Този договор бе обект на остри критики, доклад на Сметната палата го обяви за незаконен, а прокуратурата откри данни за щети в особено големи размери.
Всички тези констатации не доведоха до действия, въпреки че дори сегашният транспортен министър Гроздан Караджов, тогава в ролята на регионален министър, искаше да ореже въпросния договор. До промени така и не се стигна, тъй като коалиционното правителство „Петков“ падна.
Към днешна дата нито Караджов, нито регионалният министър Иван Иванов (БСП) са коментирали темата. Решението идва на фона на „старото-ново“ ръководство в сектора – начело на Националното тол управление (НТУ) отново е проф. Олег Асенов. Именно той отговаряше за целия процес по внедряване и управление на системата в годините, когато тя бе въведена в България.
Източник: Economic.bg
