Ако се разходите в коридорите на който и да е университет, ще забележите, че студентите са както току-що завършили ученици и млади професионалисти, така и хора на възрастта на родителите им и дори техните баба или дядо. И те заедно усвояват материята на висшето образование и в трите степени – бакалавър, магистър, докторант. Защо три и дори четири поколения се събраха в търсене на нови знания на едно място? Какво мотивира професионалисти с опит и предприемачи с доказани знания да търсят нови компетенции наравно с младежите, на които могат да бъдат ментори? Отговорът е в осъзнатата стойност на ученето през целия живот, особено във времена на сериозни промени на трудовия пазар и на икономическия хоризонт.
В българския контекст можем да споменем огромния интерес към учителската професия от хора с различен професионален профил и възраст поради устойчивия ръст на заплатите в сектора и недостига на кадри. Инженерните професии, административните и икономически специалности също са популярни сред хората, които надграждат или търсят ново поприще. Голямата разлика между това, което се учи, и това, което се прилага на практика в бизнеса, води до нуждата от преквалификация и надграждане, независимо от възрастта.
В България не се събират данни по възраст за студентите, но ако разгледаме информацията от Eurostat (2023г.) и от НСИ (2024 г.), делът на студентите над 40 г. в Европа е малък, но стабилен – между 3 и 5% от общия брой, или между 600 и 900 хиляди души, като повечето са бакалаври и магистри. В ЕС най-висок дял на студенти над 40 г. има в скандинавските държави, Германия и Франция; по-нисък е в Източна и Южна Европа. У нас делът на „сребърните“ студенти вероятно е по-нисък от средния за ЕС, но в последните години расте заради развитите програми за учене през целия живот и гъвкави магистърски курсове и MBA програми.
Учене за успех
Доц. д-р Тодор Ялъмов, заместник-декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по „Научноизследователска дейност, иновации и проекти“, казва, че мотивите на студентите зрели професионалисти, които се връщат в университета, са различни. Той е директор на една от трите ЕMBA програми (по “Стратегическо управление”) в Стопански факултет, акредитирана от AMBA. „Мотивите за връщане в уневерситета са от условие за заемане на висша ръководна длъжност, през преквалификация и личностно развитие до желание за достъп до нови социални кръгове. По-рядко, но има и случаи на желаещи да завършат магистърска програма като стъпка към докторантура и последваща академична кариера. Университетите (или поне Стопански факултет) се възприемат като среда, където си струва да бъдеш. Имаме програми (магистърски или сертификационни), в които водещи банки изпращат свои мениджъри на средно ниво да усвоят нови знания и умения, в които сме водещи в страната“.
Снимка Красимир Свраков
Доц. Ялъмов пояснява, че срещата му с първото такова „връщане“ на зрели специалисти в университета е по време на неговото собствено преквалифициране от математик и философ в икономист и мениджър през 1994 г., когато стартира магистърската програма по икономика и управление в партньорство с Университет Еразъм в Ротердам. „Тогава аз бях най-млад – на 22 г., а сред състудентите ми бяха мениджъри на големи компании на възраст между 40 и 60 години“.
И допълва, че в известен смисъл всички те са учили през целия живот, но е било неинституционализирано, или поне не е било измервано. Сега вече в големите компании служителите учат минимум 60-90 часа на година. Системите за управление на качеството, особено в критични сфери като фармация, енергетика и сигурност изискват постоянно учене. Сертификатите стават ключов актив не само на лично, но и корпоративно ниво – за да докажеш, че имаш капацитет да изпълниш голяма и сложна поръчка. На пръв поглед приложенията с изкуствен интелект ни правят по-мързеливи, но реално те изискват да усъвършенстваш алгоритмичното си мислене (или да го придобиеш).
Три истории на завърнали се в университета професионалисти потвърждават нуждата от професионално усъвършенстване.
От волейболното поле до НБУ
Снимка Мирела Вавова
Волейболистът Владо Николов вероятно е един от най-добрите посланици на идеята, че университетът е за всички. Над две десетилетия той е основна фигура в националния отбор, с който завоюва медали на най-високо ниво, а след края на спортната си кариера е треньор и създател на собствена волейболна академия, която обучава деца и млади таланти. За да развие търговските си умения, записва магистратура по финанси. „От години се занимавам с търговия и реших, че искам да съм по-добър в това, което правя. Избрах НБУ, защото програмата ми хареса и времето за посещение на лекциите ми беше удобно спрямо програмата в ежедневието. Във всеки един аспект бизнес и финансовата грамотност помага, а специализирането във финансите често пъти е разликата между успешен бизнес и фалирал такъв“, казва той.
Юрист по призвание
Снимка Личен архив
Соня Спасова вече 6 г. е директор на Европейски потребителски център България. Тази година завършва право в Софийски университет. „Завършила съм само семестриално и ми предстоят държавни изпити. Да уча право не беше детската ми мечта, но те, мечтите, понякога се променят. За да работиш в ЕПЦ България не е задължително да си завършил право, но помага“. Това е второто й висше образование – около 17-18 г. след първото.
Директор и докторант
Доц. д-р Ялъмов разказва и за Калин Йонов – професионален мениджър с многогодишен опит в преструктурирането на компании. „След няколко позиции като изпълнителен директор в гръцки компании, завърши програмата ни (AMBA акредитирани MBA програми с три концентрации – стратегическо управление, човешки ресурси и управленски информационни системи), и го поканих да преподава с мен от 2022 г., а от 2025 г. е и докторант при нас. Продължава да е изпълнителен директор в нова фирма и е член на управителния съвет на Съюза на българските мелничари. Той успя да запали много студенти да правят докторантура“, разказва Ялъмов.
В историята на програмата има и други любопитни примери. „Малко страничен ефект, но заслужаващ внимание, са кариерните развития на няколко жени от Саудитска Арабия, които бяха тук на мисии със съпрузите си, и учиха при нас. След завръщането си бяха назначени на мениджърски позиции в образованието, което не се беше случвало. Друг пример е Нора Овчарова, която беше държавен служител, след завършването си стана преподавател в университет в Австрия, а после стана докторант в Сент Гален и мениджър в чужда фирма в България“, продължава с примерите преподавателят.
На различна скорост
Подкрепящата среда води до нови амбиции, но е нужно „гъвкаво учене“. Доц. Ялъмов разказва, че провокира студентите да излязат от зоната си на комфорт и на стила на учене, с който са свикнали. Най-видимо е предизвикателството, когато се срещнат студенти с предишно юридическо, инженерно и филологическо образование. И когато трябва да отделят от времето си със семействата и малките си деца – вечер, събота и неделя.
Доц. Ялъмов изтъква разликите в подхода на студентите в различните степени на висше образование. „Бакалаврите „бързат“ да отидат в бизнеса. Магистрите обикновено са по-мотивирани и дисциплинирани. На ниво MBA се наблюдава бързо развитие на менторски взаимоотношения вътре в групата, особено при разлика във възрастта от около 20 години.
Владо Николов признава, че в началото на следването му е било трудно, защото бил изгубил навиците си да учи. „Работейки по цял ден, често ходех на часове с изчерпан капацитет от концентрация“, посочва той като проблем.
Подкрепа и ползи
Соня Спасова определя като късмет, че попадна в група с много други студенти на възраст около нейната. „Така въпросите, които задаваме на преподавателите, често са пречупени през вече преживяно, през личен опит. Именно житейският опит е ключът към ученето с разбиране. На по-късна възраст учиш осъзнато, за да знаеш, а не просто да минеш изпитите“, пояснява тя.
Владо Николов е категоричен: „Да си студент е чудесно и никога не е късно за това! Ученето цял живот е важно, за да сме в час със заобикалящата ни среда. Каквато и криза да дойде, справяме се, когато притежаваме умения“.
Доц. Ялъмов коментира и ползите за държавата и икономиката. „След Брекзит и особено след влизането ни в Шенген, интересът към България като дестинация за висше образование се увеличи. В акредитираната от Световната организация за интелектуална собственост програма по Интелектуална собственост и технологичен трансфер привлича топ специалисти чуждестранни студенти. В нея учеха или учат съдии (вкл. от Съда на Европейския съюз в Люксембург), адвокати и патентни специалисти. Имаме всички условия за привличане на качествени студенти от чужбина с възможности за платено обучение (не само в медицинските специалности), но бизнес процесите около признаване на дипломи и кандидатстване и приемане трябва да се оптимизират“.
Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
