Първата глупост, която противниците на еврото казват, е, че Европейската централна банка (EЦБ) ще одобрява бюджета на България. Така Атанас Пеканов, който е преподавател по икономика и финанси в Австрия и бивш вицепремиер в няколко служебни правителства на Румен Радев, коментира в ефира на БНР твърденията на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, че влезем ли в еврозоната, ще загубим независимостта си, защото друг ще определя бюджета ни.
Ако агресивните противници на еврото наистина искат да влезем в дълбочина на този спор, то той ще бъде много неприятен за тях. Те се различават от голяма част от българите, които имат притеснения, че в тези няколко месеца – преди и след като влезем в еврозоната, може да има някои трудности. Хората имат право на тези притеснения, защото става въпрос за голям и важен процес на трансформация в икономиката ни, поясни Пеканов.
Той обаче че категоричен, че агресивните евроскептици лансират всякакви абсолютно фантасмагорични тези. „Имам правото да го кажа, защото аз преподавам по тази тема. Със студентите ми всеки семестър играем симулация как ЕЦБ взима решенията си. Освен това работата ми включва да следя нещата, които ЕЦБ прави, и да ги коментирам“, добави икономистът. Той призна, че е имало един период, в който е спрял да гостува в БНР заради Петър Волгин, защото от неговото предаване се изливали абсолютно пропагандни внушения и фалшиви тези и измислици.
След това Пеканов обясни защо твърдението, че бюджетните ни разходи ще бъдат одобрявани от Европейската централна банка, не е вярно.
Бюджетите в Европа продължават да са от компетенциите на националните правителства. Бюджетът се приема в парламента. Да, вярно е, че след това той подлежи на мониторинг от страна на Европейската комисия , но това е нещо, което се случва, откакто сме влезли в Европейския съюз. Единственото нещо, което ЕК може да направи, ако ние сме надвишили 3% дефицит, е да ни скастри. Няма нито една държава в ЕС, на която да са били наложени парични санкции заради това, че е имала прекалено висок дефицит. Така че ЕЦБ няма да има думата върху бюджета ни, обясни Пеканов.
Втората глупост според Пеканов са твърденията за това колко малко пъти (веднъж на четири гласувания) ще имаме право да участваме във взимането на решенията на Европейската централна банка.
Той започна с това, че в момента България по никакъв начин не участва в решенията на ЕЦБ и единственото, което трябва да направим, е да изпълним взетите от нея решения заради Валутния борд, в който сме.
„Европейската централна банка (ЕЦБ) – гуверньорите на националните банки на 20 страни се събират на всеки шест седмици, осем пъти в годината, за да решават какво да се прави и ние го правим. И ние имаме нулево участие в този процес, защото сме във Валутен борд„, подчерта Пеканов.
След това той обясни, че Валутният борд е малко или много колониален режим за много закъсали страни, каквато е била България през 1997 г. и през 1998 година. Идеята на Валутния борд е тези страни „да се закачат“ за него и той, вместо тях, да взима решенията и така външните пазари да им им по-голямо доверие. „Ние вече от 25 години сме в такъв режим и може би вече е време и ние да взимаме част от решенията„, добави Пеканов.
Той обясни, че ако се развържем от Валутния борд и се вържем към юана или към долара, както призовават някои икономисти в последно време, то това би означавало огромна волатилност и вероятно 10% загуба на покупателната ни способност. Причината – ще се заложи нов курс и ще има много неизвестни. При влизането ни в еврозоната това няма как да стане, защото има вече зададен курс.
След това Атанас Пеканов описа начина на взимане на решения в ЕЦБ – всеки шест седмици се събират всички гуверньори, два дена дискутират и накрая ЕЦБ взима решения с консенсус – без гласуване. Тоест никъде не се публикува информация колко гласа са били „За“ или „Против“. Обикновено има три сценария какво да се прави – дали да се вдигнат лихвите, дали да се запазят, дали да се намалят. От ЕЦБ представят различните сценарии, гуверньорите ги дискутират и накрая се стига до консенсус. Почти няма случаи, в които да се стига до гласуване – това е нещо, което Федералният резерв прави и при него може ясно да се види колко гуверньора са гласували за една от опциите, а колко – за друга. В ЕЦБ обаче това не се прави. Може да се случи веднъж на 20 години, поясни Пеканов и бе категоричен, че тезите, които развиват противниците на еврото, не издържат.
Той обърна внимание как през изминалата седмица лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов възбудено коментирал как може така – гуверньорът на БНБ Димитър Радев да види предварително конвергентния доклад. Но именно това е суверенитетът – показва как някой взима решения, но се допитва и дискутира. Бившият вицепремиер добави, че докладът още не е финализиран, но през последните месеци със сигурност по него е имало допитвания до Димитър Радев, защото това е неговата роля – да защитава България. Пеканов даде пример с гуверньора на Австрия – Роберт Холцман, който е много ярък глас в Управителния съвет на ЕЦБ, заради което и мнението на неговата страна се слуша, независимо че тя е 2% от икономиката на еврозоната. По този повод той увери „Възраждане“, че и те ще могат, когато дойдат на власт, да назначат някой гуверньор – мегаястреб, който се притеснява от инфлацията.
Атанас Пеканов подробно разви плюсовете от членството ни в еврозоната:
Няма да има банкови такси за трансфериране на суми за обслужване на сметки. Това е добре за всеки, който по един или друг начин изкарва пари в евро, които след това трябва да обърне, за да ги използва в България, защото сега той плаща между половин и един процент такса, която е относително безсмислена, защото срещу нея не се получава никаква услуга, защото става въпрос за обмяната на две валути, които са абсолютно фиксирани и не се променят една към друга. Накратко – подаряваш половин или един процент от сумата на банки или на чейндж бюра.
България ще има по-добър лихвен процент при взимане на държавни заеми. Това е теза, защитавана от всички кредитни агенции, които дават рейтинга на България. Пеканов добави, че не твърди, че кредитните агенции са безгрешни – всички са видели как по време на световната финансова криза и те правят грешки, но въпреки това пазарите продължават да ги слушат.
Той направи уговорката и че по-добрият лихвен процент, при който ще взимаме държавни заеми, не означава, че лихвите ще станат точно като в другите страни от еврозоната – т.е. че ще се повишат. Лихвите в България се определят от цялата финансова система. Лихвите по кредитите в различните страни от еврозоната са различни, но Европейската централна банка залага базата и върху основния лихвен процент и в случай че банковата система е по-рискова, ако страната ни буди повече тревоги сред международните инвеститори, то тогава държавните облигации ще се котират на по-високи нива и ние ще спечелим някакъв процент, когато влезем в еврозоната.
България ще може да разчита на допълнителна финансова стабилност и здрава банкова система – Пеканов обясни, че това ще стане благодарение на второто ниво на банкова регулация, която е била въведена преди около 12 години със създаването на Банковия съюз и с единния надзорен механизъм. Той добави, че ние отчасти вече се ползваме от тези позитиви, защото вече сме влезли в банковия съюз, преди да влезем в еврозоната. Той припомни, че тогава имало критики срещу това, че България се е съгласила ЕЦБ вече да регулира петте най-големи банки в страната, с идеята, че в обозримо бъдеще ще влезем в еврозоната.
Това нямаше да случи, ако нямаше да влезем в еврозоната. Това е допълнителна защита – това не е защита срещу всякакви възможни сценарии, но е защита срещу корупционни практики. Защото за корупционни практики е много по-лесно да минат през тукашните регулатори, отколкото през регулаторите във Франкфурт, обясни Пеканов.
Възможни лоши сценарии при влизането ни в еврозоната
По повод притесненията, че при превалутирането цените задължително ще се вдигнат нагоре и това ще бръкне в джоба на потребителя, Пеканов коментира, че в досега проведените изследвания и научни разработки не е документирана спекула и допълнителен инфлационен ефект. По думите му влизането в еврозоната няма огромен ефект върху цените, но призна, че е вярно, че отделни сектори могат да злоупотребят. Това може да се случи в малките населени места, където хората могат да купуват само от един магазин. Пеканов поясни, че става въпрос за монополна сила и държавата трябва доста сериозно да си свърши работата. В този смисъл той определи призива на президента за референдум за позитивен.
„Ние трябва да говорим за това и да сме фокусирани върху случващото се, за да не кажат хората след една година: „Виждате ли как ни излъгаха точно в този период, в който беше трансформацията“.
Пеканов призна, че е вярно, че институциите в България не са достатъчно силни и че едва ли ще могат да проследят всеки един магазин. Той обаче подчерта, че може да има достатъчно солени глоби и достатъчно ясно заявена политическа воля от страна на управляващите, така че, ако търговците направят нещо, което постави под съмнение справедливото ценообразуване, то институциите да имат начините да ги накажат.
На въпрос дали еврозоната не е положителна мярка за изкарване на сенчестия бизнес на светло, при положение, че той държи парите си извън банките и ще трябва по някакъв начин да ги легализира, Пеканов отговори, че това отчасти е причината за съпротивата срещу еврозоната. От друга страна той предположи, че след като от 7 години в България се говори за влизане в еврозоната, то част от този бизнес вече е намерил начин да си реши проблема. Допусна, че един от тези начини са инвестициите в имоти, на които се дължи и бумът в строителството на нови жилища.
Попитан за колко време ще свикнем с новата валута, Пеканов отговори, че трябва да се проследят допитванията на Евробарометър. В първите няколко месеца след влизането в еврозоната не се виждат някакви невероятни нива на приемане на еврото, но по-късно 80% от гражданите, които са в еврозоната, твърдят, че това е нещо хубаво.
През първите месеци има суматоха и може би хората ще се притесняват. Шест месеца по-късно или една година по-късно те ще видят, че нищо страшно не се е случило. Не сме спасили Италия, каквато е една от основните тези на противниците на еврото. Щеше да е много хубаво да го направим, но ние нямаме такива ресурси, а и няма такъв механизъм в Европа, по който това да се случва, призна Пеканов.
Икономистът, който четири пъти бе вицепремиер в служебните кабинети, назначавани от Румен Радев, обясни инициирания от него референдум с факта, че последните социологически проучвания ясно показват, че има притеснения сред хората от предстоящото въвеждане на еврото.
Неговото лично мнение, в качеството му на човек, който наблюдава отстрани процесите, е, че един евентуален референдум за въвеждане на еврото в България няма да помогне за преодоляване на притесненията на хората.
Източник: Banker.bg
