Австрия призова Европейския съюз (ЕС) да е готов да поднови вноса на руски газ в случай на постигането на сделка за мирно споразумение с Украйна – една от малкото държави от блока, която открито предлага подобна опция. Брюксел „трябва да запази възможността за преоценка на ситуацията след края на войната“, коментираха за „Файненшъл таймс“ от австрийското министерство на енергетиката. Изявлението потвърди съобщенията, че австрийският държавен секретар по енергетика Елизабет Цехетнер е отправила този апел към своите колеги от общността на среща в Люксембург на 16 юни, твърдят дипломати, запознати с обсъжданията.
Позицията на Виена е първата след нахлуването на Русия на украинска земя през 2022-а на страна членка на ЕС различна от Унгария и Словакия, призоваваща директно за възобновяване на вноса на руски газ след края на войната. Докато Европейският съюз ще предложи на 17 юни забрана на всякакви нови газови контракти с Москва и прекратяването на съществуващите през идните две години, независимо от изхода на мирните преговори.
Еврокомисарят по въпросите на енергетиката Дан Йоргенсен заяви на 16 юни, че потенциална мирна сделка не трябва да е основание да започне отново внос на руски газ. И че „това би било много неразумно решение, защото ще е просто пълнене на военната каса на Путин с пари“. Йоргентсен смята, че подобна опция ще е повторение на грешката, която европейците са направили в миналото.
За разлика от вноса на руски въглища, който ЕС забрани през 2022-а, и ценовия таван на Г-7 на руския суров петрол, въведен през 2023-а, синьото гориво не беше обект на каквито и да било рестрикции, въпреки че повечето държави спряха импорта на изкопаеми горива от Русия, най-вече Германия, въпреки че икономиката й бе засегната тежко от това решение. Вносът на руски втечнен природен газ се увеличи и през 2024-а достигна рекордните 16.5 млн. тона.
Официални представители на ЕС обсъждаха и преди дали връщането към руското гориво да е част от мирните преговори с Москва, като Брюксел се противопостави твърдо на подобна стъпка. ЕК предлага също забрана и на газопроводите „Северен поток“, свързващ Русия с Германия – мярка, одобрена от германския канцлер Фридрих Мерц като начин за недопускане на евентуални бъдещи дискусии за връщане към евтиния руски газ.
Австрия беше силно зависима от десетилетия от руското синьо гориво и задоволяваше с него около 80% от потреблението си преди войната в Украйна. Тази зависимост беше подплатена от дългосрочни контракти между руския „Газпром“ и австрийската компания OMV, в която правителството има 31.5% дял. OMV прекрати връзките си с руския газов монополист през декември 2024-а след продължителен спор по договорите.
Виена предприе стъпки за разнообразяване на доставките, най-вече чрез покупки от други европейски държави като Германия. Австрия, която е политически неутрална, но подкрепя санкциите, беше подложена на критики, че бави отказа си от руската газова зависимост след началото на войната. Нейните съседи Унгария и Словакия, които продължават да ползват руско синьо гориво и чиито правителства са приятелски настроени към Москва, пък гласовито критикуват плана на Брюксел да сложи крой на вноса на руски изкопаеми горива до 2027-а.
Италия, която според енергийния мозъчен тръст Ember е внесла най-много руски втечнен газ през миналата година, също предлагаше преди при закрити врата да се възобновят покупките на синьо гориво от Русия след края на войната. Сегашното становище на италианското министерство на енергетиката не е известно.
ЕК планира да използва търговския закон когато предложи пълна забрана на вноса на руски газ. Йоргенсен посочва, че за разлика от режима на санкции, който трябва да бъде гласуван с единодушие от страните членки на ЕС на всеки шест месеца, забраната „ще остане докато някой не реши да я промени“.
Няколко държави заявиха опасенията си, че правната база за подобна крайна мярка може да не е достатъчно силна, за да позволи на компаниите да използват клаузата за непреодолими събития в съществуващите им договори без да плащат тлъсти глоби на Русия. В тази връзка Йоргенсен твърди, че е получил „много ясно становище от правния екип на ЕК, че тъй като това е забрана, фирмите няма да затънат в правни проблеми“.
Източник: Banker.bg
