Преговорите на държавната петролна компания на Саудитска Арабия Saudi Aramco („Арамко“) за срочни договори с азиатските петролни рафинерии са се натъкнали на проблеми поради разногласия за неизпълнени покупки по съществуващи сделки, твърдят търговци, участващи в дискусиите. Споровете са страничен продукт от войната в Близкия изток, която намали износа от региона и клиентите на Рияд не успяха да получат договорените си доставки. Което принуди рафинериите да преминат към по-опортюнистичен начин за покупка на черно злато от Персийския залив чрез спот пазара (за незабавна доставка).
За да задоволи това търсене, „Арамко“ увеличи спот продажбите си за Азия от началото на септември, възползвайки се от възстановяването на потоците през Ормузкия проток, въпреки че атаките срещу кораби продължиха. Световният лидер сред износителите на черно злато сега се опитва да се върне към сделки за по-големи количества петрол по договори за следващата година.
Същността на спора е дали неотдавнашната вълна от покупки на спот пазара може да се зачете към годишните договорни задължения на рафинериите за 2026-а, според пожелалите анонимност търговци. Ако спот сделките бъдат изключени, много азиатски рафинерии няма да могат да изпълнят договорите си с „Арамко“ за тази година, твърдят добре информираните източници.
Някои преработватели искат физическите покупки да бъдат вкарани в договорните им задължения, но „Арамко“ се противопоставя с мотив, че трябва да вземе повече петрол по договор през 2027-а, за да компенсира недостига. Поне една рафинерия е била помолена от саудитския петролен гигант да покрие дефицита тази година, като се ангажира да вземе повече суров петрол през 2027-а.
Много азиатски купувачи на черно злато не са склонни да се ангажират с повече сделки по договор през следващата година, предвид несигурността за потоците, защото войната показва малко признаци да приключи. Спорът се разпространява на спот пазара и забавя покупките на саудитски суров петрол, както и на гориво от други производители от Близкия изток.
Преговорите за срочни договори за следващата година приключват по правило до края на октомври, тъй като азиатските рафинерии обикновено поръчват черно злато от Близкия изток за януари от спот пазара през ноември и трябва да знаят какви количества ще вземат по срочни контракти през следващата година, преди да могат да вземат тези решения за покупка.
Подобни преговори в момента се водят и с други производители от Персийския залив. Най-голямата петролна компания в Обединените арабски емирства Abu Dhabi National Oil Co (ADNOC) позволява спот покупките на суров петрол да се отчитат към годишните задължения на някои азиатски рафинерии за внос на горивото тази година, въпреки че не е взето решение дали това споразумение ще продължи и през 2027-а.
„Като устойчив и надежден доставчик на енергия, ADNOC остава ангажиран да подкрепя нашите клиенти в цяла Азия и да предоставя гъвкавост, когато отговаряме на техните изисквания“, декларира компанията.
Въпросът как азиатските рафинерии ще купуват петрол от Близкия изток ще остане неясен докато ситуацията със сигурността в региона не се стабилизира. „Арамко“ предлага промяна на ценовите критерии и условията за доставка в договорите си. Един от разглежданите варианти е саудитският производител да поеме отговорността за транспортирането на суровината директно до някои от азиатските клиенти.
Междувременно, цените за доставка на черно злато са близо до рекордните в исторически план стойности и смазват маржовете на рафиниране в Азия, дори когато световните пазари на горива изчерпват пратките. За да поддържат покупките на азиатските преработватели, износителите от Близкия изток може да се наложи сами да поемат по-голямата част от тези разходи, изстисквайки приходите, от които отчаяно се нуждаят след месеците война.
Поредният знак за извънредните изкривявания на световните енергийни пазари докато Съединените щати и Иран се борят за контрола над Ормузкия проток, е че въпреки увеличените петролни потоци от Близкия изток, доставките на горивото до клиентите е станало толкова скъпо, че заплашва да подкопае възстановяването.
Енергийната криза твърдо се е изместила от недостиг на суров петрол към недостиг на рафинирани горива. Според Международната агенция по енергетика, глобалният капацитет на рафиниране се очаква да спадне с 2.3 милиона барела на ден тази година – до 8.7 милиона барела на ден. Много преработватели бяха повредени по време на конфликта в Близкия изток, който вече е в осмия си месец, а украинските удари срещу руски рафинерии задълбочиха натиска. Най-мощно е въздействието върху дизела, чийто цени достигнаха рекордни върхове миналия месец.
Азия понесе голяма част от болката от смущенията в Ормузкия договор. В исторически план регионът е разчитал на Близкия изток за около 60% от доставките на петрол. След началото на войната много азиатски преработватели бяха принудени да намалят оперативните си нива и да се борят за алтернативен внос на черно злато от далечни места като Съединените щати и Южна Америка, на огромна цена. На теория възстановяването на износа на петрол от Близкия изток през последните седмици би трябвало да предложи на тези заводи известно облекчение, но на практика икономиката на корабоплаването прави това почти невъзможно.
Доставките на черно злато от Близкия изток са се увеличили значително през последните шест седмици. Общият износ на суровината от региона, включително обемите, превозвани по маршрути, заобикалящи Ормузкия проток, е нараснал до 15.4 милиона барела на ден през септември, което е близо 90% от нивата преди войната, според данни на Kpler. Голяма част от това възстановяване се дължи на транзита през самия проток, през който са се транспортирали до 10.7 милиона барела на ден през септември – около три четвърти от нивата преди войната.
Азиатският внос също се нормализира и се очаква да достигне 23.5 милиона барела на ден през октомври – най-високото ниво от февруари насам и малко над средното за 2025 година. Барелите от Близкия изток представляват около 10 милиона барела на ден от тази обща сума, според Kpler. Въпреки това, печалбите на азиатските рафинерии не са станали по-високи. В някои случаи маржовете се движат близо до нулата, според търговците.
Дяволът е в доставката. Черното злато обикновено представлява около 80% от оперативните разходи на рафинерията, докато транспортът и застраховката са само около 3% до 7% от доставената цена на барел. Това вече не е така.
Повтарящите се ирански атаки срещу танкери, преминаващи през Ормузкия регион, доведоха до рязък скок на транспортните тарифи и застрахователните премии. Атаките също така принудиха търговците и производителите да изградят сложни логистични решения, използвайки флотилии от танкери за транспортиране на суров петрол от Персийския залив и прехвърляне на товари между кораби. Тази сложна система за транспортиране изисква толкова много танкери, че ограничава наличните плавателни съдове в световен мащаб и от своя страна повишава транспортните тарифи до небесата далеч отвъд Близкия изток.
За някои рафинерии доставката и застраховката вече могат да представляват до 30% от доставената цена на суровия петрол, според изчисленията на възвръщаемостта на инвестициите. Азия е особено уязвима. Регионът не само зависи силно от горивото от Близкия изток, но и замяната на тези барели със суров петрол от Атлантическия басейн включва много по-дълги пътувания и следователно много по-високи разходи.
Например, транспортирането на 2 милиона барела от Нигерия до Сингапур сега струва около 32 долара за барел, приблизително осем пъти повече от нивото преди войната, според данни на лондонската фондова борса LSEG.
Влиянието върху икономиката на рафинирането е поразително. Брутните маржове на рафинирането в Азия са средно около 40 долара за барел до 20 октомври, според HiLo Analytics. Но ако се изключат средните разходи за превоз на товари от около 33 долара за барел, рафинериите остават с нетен марж от малко над 7 долара. С други думи, превозът на товари изразходва еквивалента на 82% от брутния марж, достъпен за азиатските преработватели. Това се сравнява с около 16% за рафинериите на крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ и в Северозападна Европа, според HiLo Analytics.
Азиатските преработвателни заводи имат няколко начина да реагират на тези свиващи се маржове, нито един от които не е добра новина за производителите от Персийския залив. Някои от тях биха могли да намалят общите нива на преработка, като същевременно концентрират производството си върху предприятия, произвеждащи най-печелившите горива, като дизел. Други пък могат да прибягнат до вътрешните запаси от суров петрол, вместо да внасят скъпи заместващи барели. И двата варианта биха намалили апетита им за внос на черно злато.
Това оказва натиск върху производителите от Персийския залив, които се опитват да увеличат максимално износа на петрол и да възстановят приходите, изчерпани по време на месеците конфликт. Производителите от Близкия изток вече намалиха продажните цени, за да компенсират купувачите за нарастващите логистични разходи, като някои продавачи, според съобщенията, предлагат отстъпки до 30 долара за барел. Ако конфликтът се проточи, това число може да се увеличи, тъй като производителите от Персийския залив се борят да останат конкурентоспособни.
За съжаление за тях, няма признаци, че натискът върху товарните превози е на път да изчезне. Иранските атаки срещу танкери, пресичащи Ормузкия проток, се засилиха през последните две седмици, достигайки най-високия си седмичен брой от началото на конфликта. Ако цената за превоз на всеки барел продължи да расте, докато клиентите изискват все по-големи отстъпки, възстановяването на производителите от Персийския залив може да се окаже мираж.
Източник: Banker.bg
