10.7 C
София
петък, 25 сеп. 2026

Балчишките голф проекти засмукаха милиони и потопиха кредиторите си

Най-четени

Още от същото




Балчишките голф проекти засмукаха милиони и потопиха кредиторите си




























Чевръсти инвеститори , най-вече със собственост в офшорни компании, завличат държавата,  частни лица , български фирми и банки.

На прага на поредното политическо състезание, покрай никнещите като гъби инициативни комитети за издигане на кандидати за старта му, лица и сенки от миналото ни напомнят за позабравени „велики“ инициативи на някогашни управници.

Такова е екзотичното решение от времето на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) с премиер Сергей Станишев държавата ударно трябва да се заеме с развитието на голфа. Жест, който превърна спорта за милионери в нов икономически приоритет на България. 

Модата скорострелно завладя градове, села и паланки и „канализира“ инвеститорските мераци на знайни и незнайни бизнесмени. А взорът на повечето от тях се насочи към Балчик, където се пръкнаха няколко такива комплекса.

Един от тях бе „Клиф голф холидей клуб“, който по това време се управляваше от Георги Чуклев, човек със сериозни позиции в средите на управляващите. Благодарение на това проектът бързо се справи с всички подробности, свързани с екологичното законодателство, а благосклонното отношение на тогавашния министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров му даде допълнителен тласък.

С нетипичната за нашенската администрация експедитивност,

проектът на „Клиф голф холидей клуб“ АД  (бел. ред. – дружеството е регистрирано през септември 2007 г.) – за изграждане на голф селище в местността „Табията“, община Балчик, беше одобрен по всички правила и скоростно получи необходимата за това оценка за въздействие на околната среда.

Той включваше намерението на инвеститора да изгради селище върху обща площ от 963 дка със спортни голф полета, обслужващ център (хотелски комплекс и плувни басейни), спортен комплекс, атракционен комплекс, конна база и жилищна част от отделни квартали, пръснати из целия имот.

Строителната инвазия край морските ни курорти доведе строителните фирми „Балканстрой“ АД и „Бараж и Ко“ ЕООД ( бел. ред – за тези дружества се знаеше, че гравитират около БСП и ДПС ) и регистрираната в Гибралтар компания „Триаком“, която притежаваше най-голям дял в създаденото акционерно дружество. Така се ражда комплекс „Лайтхауз голф ризорт“, в  който (за да бъде нашенското начинание в крак с новата мода) за дизайнер бе поканена голф-легендата Йън Уснъм.

ian woosnam

Резонно, този проект изискваше и сериозно финансиране,

което – естествено – дойде от българска финансова институция. Бързо започна и продажбата „на зелено“ на жилищата от бъдещия комплекс….

При откриването на комплекса стана ясно, че българската инвестиция е в размер на 70 млн. евро, а в комплекса, освен игрището с 18 дупки, има един 5-звезден хотел и пет жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили.

Явно обаче сметките с този вид инвестиции не бяха добре направени, защото само за няколко години финансовите резултати на дружеството станаха от плачевни… по-плачевни.

За да се измъкнат сухи от блатото и да се отърват от очевидно предстоящия фалит, българските компании се оттеглиха от начинанието. И през 2011 г. правоприемникът на „Клиф голф холидей клуб“ АД – „Лайтхауз голф ризорт“ АД, се събуди основно с чужди собственици от… Гибралтар. А новият голям акционер – „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ – бе регистриран още по-нататък чак на Карибите.

Само за цвят, с минимален процент акции остана „Т. Трендафилов“ ЕООД , собственост на Тихомир Трендафилов. Промените в собствеността на дружеството продължиха, а географските ширини се променяха отново и отново. И през 2021 г. бе регистрирана последната компания собственик на фалиралото дружество – „Ханап инвестмънт енд файнънс“, която се оказа ситуирана на Вирджинските острови.

Срутването на един от най-амбициозните проекти по българското Черноморие вече е факт, а имотите му започват да се разпродават на безценица, тъй като финансовите искове за просрочени задължения и неизпълнени договори започват да се трупат.

След протяжната процедура по обявяването на дружеството в несъстоятелност, започнала още през 2011 г., но завършила окончателно на 21 май 2020 г. първоначално за синдик на фалиралата компания съдът назначава Ралица Топчиева, която по-късно е заменена с Ана Миленкова. Тя направи няколко опита да разпродаде имуществото на фалиралата компания, за да могат кредиторите й да получат макар и минимални компенсации за вложените от тях средства.

Сега предстои поредният търг.

До 5–ти октомври Миленкова ще търси купувачи за 19 жилищни обекта във вилните сгради на комплекс „Клиф Голф Холидей Клуб“. Сред тях има и по–малки и по–големи апартаменти, а обявените начални цени са повече от привлекателни – от 380 до 450 евро за квадратен метър.

klif

Колкото и успешни да се окажат усилията на синдика, едва ли кредиторите на дружеството ще могат да бъдат удовлетворени. Още повече, че не е ясно досега каква част от имотите са били продадени и на какви точно цени.

Историята на проекта не трябва да бъде забравяна.

Нека припомним, че според 17-страничния списък от май 2019 г. на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Лайтхаус голф ризорт“, най-големият донор сред тях е „Юробанк България“ АД, чиито необслужен кредит е близо 7.5 млн. лв., отпуснат през 2008 година. А като прибавим тук и лихвите за забава, които до 2019 г. надвишават 9 млн. лева, сметката става доста солена.

Националната агенция по приходите също е вписана като сериозен кредитор. Само публичните вземания за неплатени данъци преди седем години са били за около 800 000 лева. Плюс неплатените осигуровки на работещите тук, които с лихвите тогава са надхвърляли 500 000 лева.

В този анализ на натрупаните дългове  влизат неразплатените договори към десетки фирми изпълнители на обекта, които все още чакат суми между 20 000 и 500 000 лева. Както и десетина граждани – главно жители на Дания – които очевидно не са получили обещаните апартаменти в комплекса и които са успели да се впишат като кредитори на дружеството със суми от по 100 000 – 150 000 лева.

Към тази доста мрачна „статистика“ си струва да добавим прогнозата, че активите, които се очаква да бъдат продадени, едва ли ще успеят дори минимално да обезщетят кредиторите. Пък и не се знае на каква цена, поради факта, че с всеки следващ търг, имотите се обезценяват и цената им пада със законните 10–20 на сто…

Така че кредиторите ще има да чакат обнадеждаващи новини. От Гибралтар, или от Вирджинските острови, все тая…


Източник: Banker.bg

spot_img

Последни публикации