България е предоговорила реформата в Плана за възстановяване, която предвиждаше емисиите парникови газове от въглищните централи да бъдат намалени с 40% до 2026 г. спрямо базовата 2019 г. Това стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков след гласуването в петък на промените в Закона за енергетиката, с които беше отложената за неопределено време либерализацията на тока за бита.
Изискването за намаляването на емисиите беше определено от правителството като „неизгодно“, заедно с още няколко други реформи, и кабинетът започна преговори с Брюксел през последните месеци. Как точно е променено изискването и параметрите по него, не стана ясно.
В края на дебатите Станков обясни, че България е предложила на Европейската комисия пакетна сделка, която включва две основни искания: Да не се либерализира пазарът за битовите потребители на ток веднага и да се намери решение, с което въглищните централи да не бъдат ограничавани заради изискването за намаляване на въглеродните емисии до 40%.
По думите му тя вече е предоговорена и въглищните централи в региона ще продължат да функционират.
В нито един закон няма да има орган, който да кара ТЕЦ-овете да спират в един или друг момент, няма да има момент, в който да стигнем в хипотезата на Португалия или Испания, а постоянно да е светло на българските граждани, а не да има „блекаут“.
Новината беше потвърдена и председателя на Комисия по енергетика и депутат от ИТН Павела Митова, която написа във Facebook:
Средствата по ПВУ в сектор енергетика няма да бъдат загубени и няма да се налага да намаляваме емисиите си с 40% от въглищните централи при базова година 2019та“.
В преговорите бяха още отделянето на ЕСО и „Булгартрансгаз“ от БЕХ и приемането на Пътна карта за климатична неутралност.
Целта за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% спрямо нивата от 2019 г. до края на 2025 г. беше включена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България, одобрен от Европейската комисия през април 2022 г. Тази цел беше част от по-широката стратегия за декарбонизация на енергийния сектор и условие за получаване на 6.3 милиарда евро европейско финансиране.
Тя беше приета от правителството на Кирил Петков, което изготви и внесе плана в Европейската комисия.
През януари 2023 г. българският парламент гласува с мнозинство правителството да започне преговори с Европейската комисия за преразглеждане на този ангажимента. Мотивите включваха опасения за енергийната сигурност и социалните последици от затварянето на въглищните централи.
Досега Европейската комисия подчертаваше, че ангажиментът за намаляване на емисиите е ключов елемент от одобрения план и всяка промяна трябва да бъде обоснована с обективни причини и съгласувана с останалите държави членки.
Източник: Economic.bg
