България настоява за изграждането на нов, четвърти мост над река Дунав, както и за окончателно определяне на северната точка на ключовата, но недовършена магистрала „Черно море“. Тези и други жп проекти са обсъдени по време на срещи между транспортния министър Гроздан Караджов с представители на Турция, Румъния и Гърция.
Четвъртият мост
Според Караджов само съществуващите два моста при Русе и при Видин не са достатъчни, за да покрият 475-километровата обща речна граница с Румъния. Министърът определя това като транспортен дефицит и „желязна завеса“ в рамките на ЕС. Третият бъдещ мост, който отново е планиран бъде при Русе, обаче също няма да е достатъчен, според Караджов.
Ако концентрираме целия трафик към една точка, в случая това е Русе-Гюргево, губим целия капацитет, когато се случи задръстване по направлението юг-север. Това не е разумно и не е устойчива транспортна архитектура. Имаме спешна нужда от поне още едно преминаване на изток по реката, например мост на Силистра – Калъраш“, заяви Караджов.
Припомняме, че още в края на септември Караджов лансира идеята дори за още два моста над реката. Ако се върнем още малко назад в историята – през 2022 г. – правителството „Петков“, от което и Караджов бе част в ролята си на регионален министър, предложи да 4-5 моста по Дунав и тунели под Стара планина. Освен точката на третия бъдещ мост – при Русе-Гюргево – се предвиждаха съоръжения и при Оряхово, Никопол, Свищов и Силистра.
За момента не е ясно на какъв принцип Караджов лансира идеята за четвърти мост единствено при Силистра – Калъраш.
Можем още десетилетия да обсъждаме свързаност, но без реални проекти и действия, тази свързаност няма да се случи. Ако отидете в Калъраш и хвърлите камък, той ще падне на българския бряг, толкова сме близо. А същевременно камионите чакат с часове да преминат Дунав с единствения ферибот“, коментира още Караджов.
Гръцкият министър Константинос Киранакис изрази пълна подкрепа за българската инициатива, като подчерта, че тя трябва да се реализира в краткосрочен план. Ключов момент е, че европейски финансов ресурс е наличен до края на 2025 г., което налага бързо разработване на съвместна транспортна карта, особено в железопътния сектор, за да могат страните да кандидатстват с интегрирани проекти.
От румънска страна, държавният секретар Хорациу Козма потвърди стратегическото значение на коридора Александруполис–Русе–Гюргево–Молдова за Букурещ. Той заяви, че Румъния е готова да си сътрудничи за изграждането на повече мостове, като фокусът засега е върху първото ново съоръжение, а впоследствие – и за останалите.
В началото на ноември ще се проведе техническа среща между представители на инфраструктурните компании от България, Гърция и Румъния. Целта на тази среща е да се изготвят съвместни проектни предложения, които да бъдат представени пред Европейската комисия за кандидатстване по подходящи европейски програми до края на 2025 г.
Магистрала „Черно море“
Обсъден е бил и въпросът с автомагистрала „Черно море“, която трябва да се превърне в естествено продължение на Южния транспортен коридор (Истанбул–Варна) към Румъния, Молдова и Украйна. Въпреки стратегическото значение на трасето, точката, където то ще пресече границата с Румъния, все още не е фиксирана.
Като цяло от магистрала до момента са построени едва 7-8 километра, а дължината й е планирана да бъде между 113 и 115 км само на българска територия. Въпреки че е замислена още преди много години като проект, то българските власти не правеха почти нищо за реализацията й. Значението й обаче стана особено важно покрай войната в Украйна и възстановяването на нападната държавата след това. Така България все пак се усети, че трябва да построи магистралата, която пък е от голямо значение и за Черноморския регион.
Заедно с Румъния трябва да определим най-северната точка на магистралата – Дуранкулак, Кардам или Силистра“, коментира Караджов, цитиран от пресцентъра на ведомството.
От турска страна министър Абдулкадир Уралоглу потвърди, че Анкара подкрепя по-тясно сътрудничество между Турция, България и Румъния, включително чрез публично-частни партньорства и общи проектни предложения пред международни финансови институции.
Припомняме, че в края на юни стана ясно, че магистралата ще минава през Дюлинския проход. Преди това премиерът Росен Желязков също коментира, че магистрала „Черно море“ и железопътната линия Одеса – Александруполис ще са ключови транспортни коридори при възстановяването на Украйна.
Бившият регионален министър Виолета Коритарова коментира миналата година, че се очаква решение по ОВОС през тази година, едва след това ще започнат процедури, като разработване на парцеларен план, идеен проект, подробен устройствен план и отчуждаване на засегнати имоти. За момента не е ясно какво се случва с ОВОС-а.
Жп проекти
Трафикът от и към България расте с над 20% на годишна база, а превозите се очаква да се удвоят през следващите пет години. Сегашното огромно натоварване при Капитан Андреево, Лесово и Русе, Видин води до непрекъснати задръствания. В отговор на това се обсъждат и две нови железопътни връзки с Турция:
- Втора железопътна линия Свиленград–Пловдив, за да разтовари настоящата, която работи на 90% от капацитета си.
- Нова жп линия Одрин–Хамза Беили–Лесово–Ямбол, която да осигури алтернативна връзка юг-север.
Припомняме, че през август НКЖИ приключи прединвестиционното проучване за нова жп линия, която да свърже Ямбол с граничния пункт при Лесово. От него става ясно, че планираната дължина ще е 71 километра. Индикативният срок за изграждане на цялата линия е 6 години.
Стойността на проекта не се посочва от НКЖИ, но през 2023 г. областният управител на Ямбол Георги Чалъков бе на мнение, че той най-вероятно ще струва над 118 млн. лв.
След среща през юни 2025 г. между българския и турския транспортни министри стана ясно, че инициативата се развива активно, а от българска страна вече са изготвени анализи и прогнози за трафика.
Прочетете още
Източник: Economic.bg
