България се нарежда сред 50-те водещи икономики в света по цифрова свързаност, изпреварвайки редица европейски държави, включително Германия, Белгия, Чехия и Румъния. Страната получава 91.6 от максималните 100 точки в Индекса за развитие на информационните и комуникационните технологии (IDI) за 2026 г., изготвен от Международния съюз по далекосъобщения (ITU).
В класацията, обхващаща 159 икономики, България е на 44-та позиция по реда на представяне, като има еднакъв резултат с Оман, Словения и Тайланд.
Страната изпреварва Румъния (91.1 точки), Чехия (90.6), Германия, Белгия и Унгария (по 90.4), Сърбия (90.3) и Португалия (90.1). Същевременно остава зад Франция (91.9), както и значително по-назад от европейските лидери Естония (98.5) и Финландия (98.4).
Резултатът на България е с 12.6 точки над средния за света (79 точки), което я поставя в групата на 59-те икономики, получили оценка от поне 90 точки.
За данните в доклада на ITU за 2026 г. са използвани показатели, които отразяват основно ситуацията през 2024 г.
Какво всъщност измерва индексът?
Цифровата свързаност вече е определяща за почти всички сфери на икономиката – от електронната търговия и образованието до достъпа до обществени услуги. Възможността хората да използват интернет и да извличат реални ползи от него обаче продължава да се различава значително по света.
Индексът IDI проследява напредъка към осигуряването на всеобща и пълноценна цифрова свързаност чрез 10 показателя, обединени в две основни категории. Първата измерва достъпа до цифрови мрежи и услуги, а втората – възможностите за тяхното ефективно използване.
Оценката включва показатели като интернет покритие, реално потребление на данни и финансова достъпност на услугите.
Това разграничение е важно и за България. Високият резултат показва сравнително добро равнище на цифрова свързаност, но сам по себе си не означава, че страната е сред лидерите по дигитализация на бизнеса или публичните услуги.
Индексът не отчита някои съществени фактори като скоростта на интернет връзката, разпространението на фиксирания широколентов достъп, цифровите умения на населението и киберсигурността.
Държавите от Персийския залив доминират класацията
Пет от десетте най-високи резултата в света принадлежат на държави от Близкия изток – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар и Бахрейн.
Особено силно е представянето на Саудитска Арабия, която получава максималните 100 точки по показателя за всеобща свързаност и 99.6 точки за пълноценното ѝ използване.
Въпреки това цифровото развитие в арабския свят далеч не е равномерно. Средната оценка за региона е 78 точки, като резултатите на отделните икономики варират от близки до максималните до едва 37 точки.
Различията показват, че наличието на телекомуникационна инфраструктура, използването на интернет и достъпността на услугите могат да се различават съществено дори между съседни държави.
Извън Персийския залив сред най-добре представящите се икономики са европейските Естония и Финландия. САЩ делят деветото място в световната класация с 97.9 точки и са лидер в Северна и Южна Америка. За сравнение, Канада получава 89.9 точки.
Азия между цифровото лидерство и големите неравенства
Азиатско-тихоокеанският регион също се отличава с големи различия. Хонконг и Сингапур получават по 97.9 точки, Южна Корея достига 95.5, а Малайзия – 95.3 точки.
В същото време разликата между най-добре и най-слабо представящите се икономики в региона достига 62 точки.
Сред основните причини са различията в доходите, развитието на инфраструктурата и степента на урбанизация. Предишни изследвания на ITU показват значителни регионални неравенства при използването на интернет, притежаването на мобилни устройства и финансовата достъпност на широколентовите услуги.
Тези разлики имат все по-голямо икономическо значение. С разрастването на електронната търговия ограничената цифрова свързаност може да се превърне в пречка пред участието на компании и потребители в глобалната цифрова икономика.
Паралелно с това Азия е сред основните центрове на световния бум в изграждането на центрове за данни. Бързото разпространение на облачните услуги и нарастващото използване на изкуствен интелект стимулират инвестициите в изчислителна инфраструктура.
Държави като Малайзия, Индонезия и Тайланд привличат инвестиции, тъй като операторите разширяват дейността си отвъд утвърдени пазари като Сингапур.
Доходите остават определящи за цифровото развитие
На глобално ниво средният резултат в индекса е 79 точки. Общо 59 икономики получават между 90 и 100 точки, докато 15 остават под прага от 50 точки.
Данните показват силна зависимост между икономическото благосъстояние и цифровата свързаност. Средният резултат на икономиките с ниски доходи е едва 42 точки, докато при тези с високи доходи достига 93 точки.
Все пак общата тенденция е към подобрение. От 151 икономики, включени както в изданието за 2023 г., така и в това за 2026 г., 146 са повишили оценките си.
Това показва, че достъпът до цифрови мрежи и услуги продължава да се разширява в световен мащаб, макар и с различна скорост.
С нарастващата роля на цифровите технологии в икономиката и публичните услуги предизвикателството вече не се изчерпва с осигуряването на интернет покритие. Все по-важно става дали домакинствата и бизнесът могат да си позволят надеждна връзка и да я използват пълноценно.
За държави като България, които вече постигат сравнително високи резултати по отношение на свързаността, следващото предизвикателство е да превърнат тази инфраструктурна основа в по-широко използване на цифровите технологии и реални икономически ползи.
Източник: Economic.bg
