България е на прага на въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки – стъпка, определяна като жизненоважна за постигане на амбициозните екологични цели на страната. Процесът по подготовката е бил интензивен през последните три години в рамките на работна група, включваща представители на всички заинтересовани страни.
Очаква се скоро Министерството на околната среда и водите да представи официалния вариант на законопроекта за изменение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), който да постави правните основи на бъдещата система.
Конференция по темата, проведена в София, събра представители на индустрията, търговци, екологични организации и международни гости от Румъния, за да обсъдят детайлите и предизвикателствата.
Визията на индустрията: Кой, как и защо
Според Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на безалкохолните напитки в България, индустрията е убедена в необходимостта от депозитна система, тъй като проучванията показват, че целта за 90% събираемост на опаковки до 2029 г. е непостижима без нея, особено предвид националните специфики. Индустрията е прегърнала идеята още в началото и активно е участвала в работната група за изработване на законодателни предложения и оценка на необходимостта от проучвания, разказа пред Economic.bg Величкова.
Дизайнът на системата, според визията на индустрията, стъпва на принципа на разширената отговорност на производителя, при която индустрията носи отговорност за опаковките след края на жизнения им цикъл и е готова да поеме финансовото бреме. Системата трябва да бъде управлявана от единен оператор – юридическо лице без право на печалба, собственост на основните играчи (производители и търговци), като ролята на държавата следва да е в създаването на силна законова рамка и контрол, а не в акционерен дял.
За да реализираме този модел, от решаващо значение е правителството и парламентът да гарантират ясна и стабилна нормативна рамка. Само така можем да изградим прозрачна и ефективна кръгова икономика за опаковките от напитки“, посочи Величкова.
Очаква се инвестицията в инфраструктура (без автоматите за обратно приемане) да е от порядъка на 40-50 милиона евро по стари оценки, като реалната стойност ще стане ясна след лицензирането на оператора. Необходими ще са изграждане на сортиращи и преброяващи центрове, разположени стратегически с оглед на логистиката и екологичните ползи.
Системата ще разчита на цифрово кодиране и проследимост на всяка опаковка от пускането й на пазара до връщането, гарантирайки изплащането на депозита. Първоначални проучвания сочат ниво на депозита около 20 стотинки, което трябва да е достатъчно високо, за да стимулира връщането, но не и да оскъпява прекомерно продуктите. Предлага се единен размер на депозита независимо от размера и материала на опаковката.
Обхватът, който ще бъде окончателно определен от парламента, със сигурност ще включва PET бутилки и алуминиеви кенове (изискване за 2029 г.), като индустрията настоява от самото начало да бъде включено и оборотното стъкло.
Крайният реалистичен срок за старт на системата е около 2028 г., тъй като въвеждането на толкова сложна инфраструктура и логистика в рамките на няколко месеца е невъзможно. Въпреки очакваното оскъпяване на продуктите, индустрията ще търси ефективност, за да запази достъпността.
Съюзът на пивоварите в България, представляващ 98% от местното производство, също заяви пълната си подкрепа и готовност с експертиза и финансов потенциал за активно участие в управлението на бъдещата система.
Целта ни е ясна – да приложим най-добрите европейски практики у нас и да работим обединено за опазването на околната среда и изпълнението на ангажиментите ни към ЕС по отношение на опаковките“, заяви Владимир Иванов, председател на Съюза на пивоварите в България.
Позицията на търговците на дребно: Нужна е гъвкавост и подкрепа
В рамките на конференцията, Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, представи предизвикателствата и нуждите на сектора на търговията на дребно. Според него задължението за връщане при търговците на дребно е наложително за висока събираемост, но то натоварва магазините с неприсъща дейност и изисква ангажиране на наличната им инфраструктура.
Опитът от румънската система показва няколко ключови момента, които трябва да се имат предвид в България: краткият срок за въвеждане създава трудности, опитът за обхващане на максимален брой търговци без обезпечена логистика поражда проблеми, държавното участие трябва да е контролно, а не надзорно. Голямо предизвикателство са и инвестициите, особено за по-малките търговци.
Важно е да се изгради стабилна логистична инфраструктура за търговците, особено за дребния бизнес. Само така ще гарантираме доверие и високи резултати. Темпът на работа трябва да се ускори“, заяви Вълканов.
Предвид раздробената структура на търговията на дребно в България, е жизненоважно да се намери правилният баланс и да се предвидят разумни варианти за изпълнение на задълженията. Те включват: използване на споделени пунктове за връщане; доброволно изпълнение от обекти, чиято площ не позволява рационално събиране; и гъвкави модели за финансиране на автомати за събиране. Последното е особено важно за изграждане на доверие от по-малките местни играчи, коментира Вълканов.
Опитът на Румъния: Предизвикателства и бързи успехи
Опитът на Румъния, която стартира своята депозитна система (по мащаб втора след германската) с подготовка от ноември 2022 г. и пълна оперативност от 2024 г., предлага ценни уроци. Въпреки краткия срок за въвеждане и първоначалните трудности (включително липса на IT система през първите месеци, необходимост от ръчно събиране в много обекти и логистични предизвикателства), системата постигна бързи успехи.
Румънската система е централизирана, с 20% държавно участие в оператора и обхваща близо 20 милиона население и около 7 милиарда опаковки годишно (PET, алуминий, стъкло от 0.5 до 3 литра).
Румънските представители споделиха, че в рамките на 8 месеца от старта са достигнали над 80% събираемост. Страната видимо се е изчистила, а системата е създала 800 работни места. Потребителската подкрепа е висока (над 90%), въпреки първоначалните опашки. Системата е финансирана с 85 милиона евро, осигурени чрез кредит, подкрепен с корпоративни гаранции от производителите.
Моделът е насочен към покриване на разходите, като основни приходи идват от продажбата на събрания материал (чистото качество е ключово), таксите от производителите и непотърсените депозити.
Какво трябва да знаят потребителите за системата?
При покупка на напитка в опаковка, включена в обхвата на системата (като пластмасови и стъклени бутилки, алуминиеви кенове), към стандартната цена на продукта се добавя малка, фиксирана сума – това е депозитът. Очаква се по първоначални проучвания нивото му да бъде около 20 ст., макар окончателният размер да подлежи на уточнение.
След консумация, празната опаковка запазва стойността на платения депозит. Вместо да я изхвърли в контейнера за битови отпадъци или разделно събиране, потребителят я запазва.
Опаковката се връща в оторизиран пункт за обратно приемане – най-често това ще са търговските обекти, където се продават напитките, или специално обособени места. Приемането може да става както чрез автоматизирани машини, така и ръчно.
При успешно връщане и приемане на опаковката (ако отговаря на изискванията, например има запазен етикет и не е силно деформирана), платената депозитна сума се възстановява изцяло на потребителя. Засега се обсъждат варианти за ваучер или директно получаване на сумата кеш.
Този механизъм има за цел пряко да стимулира гражданите да връщат използваните опаковки. Специални камиони ги транспортират до големи центрове за преброяване и сортиране.
Там опаковките се преброяват (което е важно за цялата система и за финансовата отчетност) и се разделят по видове материал – пластмасови бутилки (PET), алуминиеви кенове, стъклени бутилки. Най-важното предимство е, че тези опаковки, събрани чрез депозитната система, са изключително чисти – те не са замърсени с други отпадъци, както често се случва при традиционното разделно събиране.
След като са преброени и сортирани, чистите материали (обикновено пресовани на бали) се продават на специализирани заводи за рециклиране. Тези заводи ги преработват така, че от старите бутилки и кенове да могат да се направятотново нови бутилки и кенове. Това се нарича „рециклиране в затворен цикъл“ или „бутилка в бутилка“.
По този начин депозитната система гарантира, че ценните материали се използват отново и отново за същата цел – опаковки за напитки. Това намалява нуждата от производство на нови пластмаса, алуминий и стъкло от суровини, спестява енергия и ресурси и реално помага за опазването на природата и изчистването на околната среда. Продажбата на тези чисти материали също е важен приход за системата, който помага за покриване на част от разходите й.
Източник: Economic.bg
