В събота срещу неделя (25 срещу 26 октомври) България преминава към зимно часово време. Това означава, че в 4:00 ч. сутринта на 26 октомври часовниците ще се върнат един час назад – от 4:00 на 3:00 чася. Така ще имаме повече светлина сутрин и по-ранно стъмване вечер.
От 1996 г. Европейският съюз стандартизира практиката за всички държави-членки, за да се постигне съгласуваности в транспорта и бизнеса на континента. Днес над 70 държави по света я прилагат, главно в Северното полукълбо.
От 1999 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.
През 2025 г. дебатът дали да се прави тази смяна в часа или не продължава.
Европейският съюз продължава да умува върху идеята, но Испания настоява за окончателно спиране на промената в часа от 2026 година.
В България все още няма окончателно решение, но ако се отмени, вероятно ще предпочетем постоянно лятно време за по-дълги вечери. Но засега спазваме правилото и местим стрелките.
Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин
със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 година. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.
За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувано през 1907 година. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 година. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 година.
На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
Източник: Banker.bg
