България официално промени посоката на значителна част от своите европейски инвестиции. В рамките на междинния преглед на политиката на сближаване, страната ни преразпредели 525 млн. евро от общия си кохезионен бюджет на стойност 10.7 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г. Тези средства ще бъдат концентрирани в три критични сектора, които София определи като стратегически в новата геополитическа реалност.
Вода, сигурност и бизнес
Ревизията на четири национални програми показва ясен завой към защита на ресурсите и укрепване на стабилността. Най-голямата пренасочена сума – около 186 млн. евро – ще бъде инвестирана в устойчиво управление на водите и изграждане на дългосрочна ресурсна устойчивост срещу климатичните промени.
За отбрана и киберсигурност се пренасочват 177 млн. евро, като сумите са насочени към военна мобилност и защита на критичната инфраструктура – ключов приоритет за България като страна на източната граница на ЕС.
По отношение на конкурентоспособността, около 162 млн. евро ще отидат към малките и средни предприятия (МСП) и внедряването на критични технологии за регионално развитие.
Интересен факт е, че за разлика от други държави членки, България избра да не пренасочва ресурс към жилищна политика или енергетика, фокусирайки се изцяло върху сигурността и иновациите.
Какво се случва в Европа?
Това „пренастройване“ на българските средства не е изолиран случай, а част от мащабен процес в целия Европейски съюз. Резултатите от междинния преглед на Европейската комисия (март 2026 г.) показват, че общо 25 държави членки са променили инвестиционните си планове.
В рамките на само една година ЕС успя да преразпредели общо 34.6 млрд. евро към нови стратегически приоритети.
На първо място в Европа е конкурентоспособността (15.2 млрд. евро), следвана плътно от отбраната и сигурността (11.9 млрд. евро). 186 програми в целия блок бяха модифицирани, за да направят икономиката по-устойчива, веригите за създаване на стойност по-силни и работната сила по-квалифицирана.
Защо тази промяна е важна?
Прегледът въведе безпрецедентна гъвкавост в кохезионната политика. За държави като България това означава по-високи проценти на европейско съфинансиране и увеличено предварително финансиране (аванси), за да се гарантира, че парите ще се превърнат в реални проекти.
Специален акцент е поставен и върху предизвикателствата пред източните гранични региони, което дава на България допълнителни инструменти за укрепване на стабилността в контекста на войната в Украйна.
Това не е просто счетоводна промяна, а адаптация към свят, който е много по-различен от този през 2021 г., се посочва в доклада на Комисията. Чрез този преглед кохезионната политика доказва, че може да бъде едновременно дългосрочна стратегия и инструмент за бърза реакция.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
