Аз харесах речта на Урсула фон дер Лайен, въпреки че имаше и някои големи пропуски. Харесах я, защото за първи път в центъра ѝ стоеше суверенитетът на Европа в много направления. По отношение на сигурността на Европа, по отношение на най-големите предизвикателства, свързани със социални мрежи, с изкуствен интелект, с голямата зависимост на Европа от Китай с критичните материали и полезни изкопаеми. Тя беше искрена.
„Имаше и нещо, което ме изненада – че ще има нов съвет за сигурност, в който освен страните-членки се предлага да участват и Канада, и Норвегия, и Украйна, и Великобритания. Смути ме, че за първи път без мандат от всички държави в ЕС се прави това предложение. Може би тази идея ще се развие повече. Освен това как ще бъде финансиран този съвет, как се предвижда участието на Канада, защото още има държави, които все още не са ратифицирали търговското споразумение с нея SETA и кой ще го ръководи. Все пак това е крачка напред и ако е свързана със стратегическата автономия на ЕС, с това тя да е по-независима, по-стабилна и да върне лидерските си позиции в света, аз лично бих подкрепила такава идея“, обясни тя.
„От последните 20 години имахме най-различни варианти за отбраната на ЕС. До този момент, обаче още нищо не сме видели. Тук се поставя още един много важен въпрос – как ще се финансира тази дейност и какво ще бъде участието на отделните държави-членки“, припомни Йотова.
„Аз очаквах, че една не малка част ще бъде посветена на следващия бюджет на ЕС от 2028 до 2034 г. за който много страни имат против, тъй като той сменя изцяло философията на финансиране на държавите-членки. Има нови три стълба, в които имаме т.нар. национални и регионални програми, в които вместо досегашния начин, по който сме работили, има разпределение на средства от рибарство до сигурност. Има и втори стълб – Конкурентоспособност, в който България може да спечели много, ако си подготвим проектите, ако си спечелим съответната страна на лобиране“, призна президентът.
„Няма как да не се гордея, като българка от това, което чух. Държавата ни беше спомената в речта на Фон дер Лайен в изключително положителен контекст. Това е голям геоикономически пробив на България. Става дума за проекта за свързаност. Амбицията е да се мобилизират около 12 милиарда евро. Това, че председателката на ЕК спомена българският министър-председател на Срещата на върха, за нас означава много. Това е силният глас на България в ЕС, за който мечтаем от 20 години“, каза още Илияна Йотова.
Тя добави, че това е първото признание на България за изключително важната ѝ роля, която ще играе за стабилността на целия ЕС. В момента всички признават в какво изключително тежко състояние са държавите в ЕС – непрекъснато покачващи се цени на горива, конфликти, индустрия, която се срива, инфлация, цени на потребителни стоки, подчерта тя.
„Изискали сме всички документи по случая, обърнали сме се към съответните комисии, както е по закон. Най-вече към министъра на правосъдието – тя е определила тази комисия. След това има лекарско заключение. Нашето решение изцяло лежи върху това“, заяви президентът Илияна Йотова във връзка с помилването на наркодилъра, известен като „Петричкия Ескобар“.
„Единственото нещо, което знаехме, са официалните документи, с които сме разполагали от съда и с неговата присъда от 1999 г.“, уточни тя.
„Този човек до 2023 г. не знаех нищо за него – какъв е той и защо така се нарича. Той не лежеше в затвора, 20 години не беше влизал в затвора“, каза Йотова.
Президентът уточни, че е знаела за негова присъда в Гърция и заяви, че този акт не отменя присъди, нито реабилитира.
„Единственото ни решение е било само върху лекарско заключение“, заяви Илияна Йотова.
„Сигурно, ако някъде някой ми беше казал, че този човек първо ще оживее – защото според лекарското заключение той не би трябвало да може да се движи изобщо – едва ли щях да взема това решение“, допълни президентът.
„Тази особена дейност, която е вменена от Конституцията на президентската институция, почти не е разписана в законите, ако гледаме от страна на това дали и как се правят тези експертизи. Всичко е процедура“, обясни Йотова.
„Не е сериозно такъв тежък казус да бъде вплетен в предизборната кампания. Драмата и раната от всичко това, което се е случило, е много по-тежка. Това наистина е удар, но не срещу опоненти, а удар срещу всички нас като общество“, каза Йотова във връзка с казуса „Петрохан“.
„Колко години, колко институции са си затваряли очите за всичко, което е ставало там. Как става така, че едно българско училище е регистрирано и никой не си задава въпроса как едно дете може да не ходи толкова време?“, попита Йотова.
„Сигналите, които са постъпвали за това място – да попитаме кой как ги е прикривал, защо за стопирани тези следствени действия. Освен това как може да се загради такова голяма пространство. Някъде в целия този контекст остава и въпроса за издаването на оръжие“, коментира държавният глава.
„Аз съм сигурна, че най-доброто лекарство тук не е противоборството и използването за предизборни кампании, макар че се учудвам защо някои политически партии смятат, че по този начин някой ги напада тях. Те да не би да имат гузна съвест?“, попита още Йотова.
„Или може би, защото изтекоха определени данни за начина, по който се е финансирала цялата тази империя. Но въпреки това нека да направим всичко възможност заедно да стигнем до истината“, допълни тя.
„Не съм сигурна, че само този казус около „Петрохан“ е единственото нещо в един паралелен свят, в който ние говорим за проблеми във всекидневието на всеки един от нас, а някъде там използват деца“, смята държавният глава.
„Няма как с лека ръка да не изчакаме всички доказателства, за да не се превръща отново в само един голям балон и шум и след това затваряме казуса. Трябва да стигнем до истината. Сигурно има много тежки неща, които трябва да научим още, но сме длъжни да ги научим“, заяви Илияна Йотова.
Източник: Banker.bg
