България ще успее да покрие „на косъм“ в Маастрихтския критерий за финансова стабилност през 2025 г. Изчисленията на Фискалния съвет показват, че тази година страната ни ще завърши с 2.9% дефицит. Ако се добавят и извънредните военни разходи (които по силата на евродерогация няма да влязат в сметките за дефицит), крайният резултат става 3.3%.
Сигурно е, че дефицитът ще бъде 2.9% на начислена база за 2025 г. Така че дори с тези разходи, България ще бъде под бенчмарка, който е за обявяване на една държава в процедура по свръхдефицит“, каза финансистът от Фискалния съвет Любомир Дацов в отговор на въпрос на Economic.bg.
В своето изказване той засегна и темата за очакваното трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – ключово в плановете на Министерството на финансите (МФ) да свие недостига в хазната.
Какъв икономически ефект може да има нещо, което ще дойде последната седмица преди Нова година?“, запита Дацов.
Той прогнозира, че има 60% шанс тези пари да не дойдат и 40% – да бъдат получени. Това обаче е при вариант, в който одобрението от Еврокомисията дойде на 14-то число от месеца (тъй като финалното одобрение трябва да мине през заседание на подкомитет на Европейската комисия на 14 декември).
Ако кабинетът реши да възрази, че неговият напредък по реформите е оценен неправилно, съответно несправедливо е ощетен, „средствата ще дойдат след Нова година, някъде в средата на януари“.
Това нищо не променя в бюджета, защото тези приходи ще бъдат отчетени и на касова база“, посочи още Дацов.
Той отбеляза, че общият размер на оставащите траншове е около 7 млрд. лв., но крайната сума вероятно ще бъде по-малко с около 500 млн. лв. заради неизпълнени ангажименти.
Резултатна величина
Експертът определи дефицита не като цел, а като „резултатна величина“. Той предупреди, че се задава една по-сложна 2026 г.
Следващата година вече е много сложна. Фактът е, че имаме проблем, защото размерът на разходите е вече устойчиво над 40%“, добави той.
Дацов обясни, че още при създаването на сегашния дизайн на бюджета, в който той е участвал през 1997 – 1998 г., математическите формули са моделирали план-сметка с оптимален размер на публичните разходи около 35% от БВП (с елиминиране на вътрешните трансфери). С тях пък делът ставал 38%.
Друг проблем е, че отново липсват структурни реформи във финансовата сметка, а приходната част е „пожелателна“.
По отношение на данъчната и осигурителната система, Дацов предупреди, че планираното увеличение на осигурителната тежест поставя България сред държавите с най-високи ставки на Балканите. Според него това създава допълнителен риск за бъдещето на пенсионния модел, като първият стълб остава финансово неустойчив при сегашната демографска структура.
Източник: Economic.bg
