Руският петролен гигант „Лукойл“ обяви, че започва процес по продажба на активите си в чужбина. Решението идва по-малко от седмица след като Съединените щати наложиха санкции на двете най-големи руски компании – „Лукойл“ и „Роснефт“, както и на техни дъщерни дружества.
Санкциите бяха наложени на 23 октомври с аргумента, че Русия отказва да се ангажира с прекратяването на войната в Украйна. Министерството на финансите на САЩ подчерта, че ударът по руските енергийни фирми цели да ограничи способността на Кремъл да финансира военната си машина.
В официално изявление, публикувано на сайта на „Лукойл“, се посочва, че заради въведените ограничителни мерки от някои държави, компанията „обявява намерението си да продаде своите международни активи“. Вече са постъпили и първи оферти от потенциални купувачи.
„Продажбата се извършва в рамките на лиценз за прекратяване на дейността, издаден от OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ). При необходимост компанията ще подаде заявление за удължаване на лиценза, за да осигури непрекъснатост на операциите“, уточняват от „Лукойл“.
Сред ключовите активи на компанията у нас са „Лукойл Нефтохим Бургас“, която е най-голямата рафинерия на Балканите, както и мрежа от близо 200 бензиностанции, складове и логистична инфраструктура. Миналата седмица Народното събрание прие законови поправки, според които евентуална сделка за тези активи ще може да се осъществи само след одобрение от ДАНС и решение на Министерския съвет.
Впрочем председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев предупреди, че правителството трябва да осигури работата на рафинерията, тъй като при спиране на производството снабдяването с горива ще бъде силно затруднено. Според него малките бензиностанции разполагат със запаси едва за седмица, докато големите компании имат резерви за 90 дни, както изисква законът. При нужда недостигът може да бъде покрит от държавния резерв за кратък период.
Бенчев уточни, че при евентуално спиране на рафинерията, доставките от съседни страни като Румъния и Гърция ще бъдат логистично много трудни. За да бъдат доставени необходимите количества за един ден, над 350 цистерни трябва да преминават границата денонощно.
На 24 октомври у нас бе задействан авариен план за гарантиране на енергийните доставки, включително с участието на европейски институции. Министърът на правосъдието Георги Георгиев обяви, че кабинетът поддържа контакт и с американските партньори, за да се гарантира правилното прилагане на санкциите и продължаването на работата на рафинерията.
С други думи, Вашингтон държи ключа за това кой ще купи „Нефтохим“ и дали България ще запази контрол над тази стратегическа инфраструктура или тя ще премине в ръцете на друг международен играч. Сделката за продажбата й ще бъде възможна само след одобрение от Министерството на финансите на Съединените щати.
За момента цените на горивата в нашата страна остават стабилни, но експерти предупреждават, че при спиране на рафинерията и ограничения в регионалните доставки, те могат да се повишат рязко.
От Европейската комисия увериха, че няма непосредствена заплаха за сигурността на енергийните доставки в ЕС. „Следим ситуацията във всички страни членки и сме готови да окажем подкрепа при нужда“, каза говорителят на комисията Ана-Кайса Итконен. Освен това се очаква в София да пристигне еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен, който вече е на посещение в Румъния.
Междувременно санкциите удариха и близките съюзници на Доналд Тръмп в Европа. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че страната му ще настоява за изключение, защото руският петрол е незаменим за унгарската икономика. Той посочи, че „без руски суровини ще има недостиг и цените ще се повишат, а разходите на домакинствата може да се удвоят“. По данни на унгарското външно министерство 92% от вноса на петрол в Унгария през тази година идва от Русия, което е значително повече от 61% през 2021-ва.
У нас зависимостта от „Лукойл“ също е много тежка и е изграждана в продължение на десетилетия. През 2023 г. България получи изключение от европейското ембарго върху руския петрол, което позволи на рафинерията в Бургас да продължи да работи с руска суровина. Това обаче бе временно решение, което сега се оказва капан, защото все още нямаме напълно изградени алтернативни канали за доставка.
Правителството твърди, че работи по „авариен план“ за снабдяване, включително чрез координация с Европейската комисия и партньорски държави. Но реалната логистична способност на пазара да компенсира спирането на „Нефтохим“ остава под въпрос.
Според експерти най-вероятния сценарий е продажба на активите на „Лукойл“ в България на западен или регионален инвеститор под строгия надзор на САЩ. Това би позволило продължаване на операциите и запазване на доставките.
Ако продажбата се забави или бъде блокирана, рафинерията може да спре и да се стигне до временен недостиг на гориво и покачване на цените, особено при зимни условия. При по-продължително прекъсване България, Румъния и Сърбия биха се конкурирали за ограничени количества гориво от гръцките и италианските рафинерии.
На всички ни е ясно, че е дошъл моментът България да избере между зависимостта от руски енергийни ресурси и необходимостта от реална диверсификация. Въпросът е, че сме неподготвени за толкова рязък обрат на събитията.
Източник: Banker.bg
