България все повече се отдалечава от допустимото за еврозоната ниво на инфлацията, показват публикуваните днес данни на европейската статистическа служба Евростат. Според тях средногодишното покачване на цените в страната, измерено през хармонизирания индекс е 3.3%, докато допустимото за еврозоната ниво е 2.9%.
Условието за равнището на инфлацията е част от Маастрихтските критерии – група от правила за ценова стабилност, дефицит, дълг и лихви, които целят да гарантират, че новоприсъединяващата се страна-членка има устойчиви публични финанси и икономика. Изпълнението на тези правила е ключово за получаване на „зелена светлина“ за присъединяване – за България това се случи на 8 юли тази година – а след това е желателно те да продължат да се спазват.
Страната ни обаче излезе извън рамките на инфлационния критерий още през септември. Правилото е, че инфлацията не трябва да надвишава с 1.5 пр. пункта средното ниво на трите страни членки с най-ниска инфлация – през октомври това са Франция (1.1%), Кипър (1.3%) и Ирландия (1.7%). Т.е. максималната инфлация не трябва да надвишава 2.86%.
В понеделник Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че годишната инфлация се е забавила до 5.3% през октомври, но общият тренд продължава да е възходящ. За сравнение – през същия месец на 2024 г. показателят е бил 1.8%.
В своята Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза Министерството на финансите (МФ) залага, че средногодишният ръст на цените през 2026 г. ще е подобен на този от текущата година – около 3.5%. В следващите две години обаче той ще се забави до съответно 2.9% през 2027 г. и 2.5% през 2028 г. Напомняме, че средногодишната инфлация в България през 2024 г. бе в размер на 2.4%, според данните на НСИ.
Източник: Economic.bg
