„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Когато някой спомене най-бързата българка в историята, съзнанието на всеки веднага свързва това определение с името на Ивет Лалова. Но малцина са тези, които знаят, че в разцвета на силите ѝ една от най-големите ѝ конкурентки в спринта беше друга българка. Става въпрос за Тезджан Наимова. Тя покори световния връх на ранна възраст, чу българския химн на най-високото стъпало в Европа, но бе отстранена от леката атлетика до живот и потъна в забрава.
Случаят „Тезджан“, който разтърси българската лека атлетика
Кариерата на Тезджан Наимова сякаш е определена от деня, в който е родена – 1 май 1987 година в Първомай. В ранното си детство тя се занимава с волейбол и баскетбол, но около 5-6 клас се запознава с „царицата“. Вече покойният Таньо Танев разбира за потенциала ѝ от съучениците ѝ и един следобед я води в залата по лека атлетика. Наимова започва да тренира при Светлана Исаева, а само няколко месеца по-късно вече се подготвя под наставленията на Стойко Цонов. Младият специалист вижда бързината, с която тя разполага, и започва да я тренира в спринтовите дисциплини. Успехите на този тандем не закъсняват.
Постепенно Наимова намира своето място на международната сцена. През 2004 година тя участва на световното първенство за юноши и девойки, където отпада от 1/2-финалите. Година по-късно тя става шампионка на България на 100 и 200 метра в отсъствието на Ивет Лалова. През лятото на 2006 година прави най-голямата заявка за бъдещето, печелейки титлите на 100 метра с 11,28 секунди и 200 метра с 22,99 секунди на Световното първенство по лека атлетика за юноши и девойки в Пекин. Това е само началото.
Наимова започва да се утвърждава сред женския елит
Зимният сезон през 2007 година започва с рекордно бягане на 60 метра от 7,13 секунди – резултат, който по това време беше най-добрият в света. През този сезон нейното време беше подобрено само от Ким Геваерт, която спечели европейската титла в зала със 7,10 секунди. Наимова завърши пета в същото състезание. През лятото тя се състезава както на 100, така и на 200 метра на световното първенство, но остава само на място от финалите. Тя сведе личните си рекорди до 11,04 секунди на 100 метра, постигнати през юли в Пловдив, и до 22,43 секунди на 200 метра, постигнати през юни в София.
Следващата година обаче не протича по план, въпреки че Наимова представя България на Олимпийските игри в Пекин. Тя се състезава само на 100 метра, но отпада още в първия кръг с резултат от 11,70 секунди. Няколко месеца по-късно идва първият голям удар по амбициите ѝ. Тя е отстранена от спорта за 2 години, след като Българската федерация по лека атлетика установява, че е манипулирала резултатите от извънсъстезателен допинг тест на IAAF на 28 юни 2008 година. Така всичките ѝ резултати, включително тези от Игрите в Пекин, са анулирани. В този момент Наимова е заклеймена.
Европейска титла на 3 март
Тя обаче не се отказва. Двамата с Цонов отиват на лагер в ЮАР, където родната звезда поставя основи на един от върховите моменти в кариерата си. Наимова се завръща на състезателната сцена след наказанието ѝ и постепенно възвръща репутацията си след няколко трудни сезона. Така се стига до 3 март 2013 година, когато химнът на България се чува на най-високото стъпало в Европа на националния празник. Тезджан Наимова е европейска шампионка в зала! На шампионата в Гьотеборг тя три пъти подобрява личния си рекорд, за да стигне до 7,10 секунди, с които печели златния медал.

Това обаче се оказва и най-злощастният ден в кариерата ѝ. Веднага след като печели европейската титла, Тезджан Наимова се подлага на допинг тест, който дава положителна проба за забранения стероид дростанолон. Първоначално родната федерация отнема временно правата ѝ, но впоследствие Наимова получава доживотна забрана за участие в състезания по лека атлетика. Това наказание означава, че тя е лишена и от европейската си титла. Украинката Мария Римен, която се класира втора във финала в Гьотеборг, беше обявена за златна медалистка, французойката Мириам Сумаре спечели сребърния медал, а Ивет Лалова – бронзовия.
Мярката е крайна, тъй като за Наимова това се води второ нарушение на антидопинговите правила. След като е принудена да окачи шпайковете, Наимова остава близо до „царицата“. Тя става част от екипа на Стойко Цонов в атлетическия Ботев Пловдив. Впоследствие работи с волейболисти и футболисти от различни възрастови групи за тяхната физическа подготовка. Днес мнозина поглеждат към кариерата на Тезджан Наимов със съжаление за това, което можеше да бъде…
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Надбяга Европа, а рекордът му оцеля близо 45 години: Големият шампион от Сливен
Източник: Актуално

