Българската търговско-промишлена палата настоява за балансиран бюджет с разходи не повече от 35% от Брутния вътрешен продукт.
В своя позиция от работодателската организация отбелязват, че удължителният закон ще гарантира да не се допускат разходи на базата на необосновано завишени приходи, но в същото време изтъкват необходимостта от реформи като механизъм за определяне на минималната работна заплата, заплащане на осигуровките от държавните служители и съкращения на незаети щатни бройки в администрацията.
Те обръщат внимание, че липсата на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, който да отговаря на изискванията международните актове и който да не представлява една автоматична формула на 50% от средната заплата – е бил съществен недостатък при изготването на държавния бюджет за 2026 година.
Отбелязват като недостатък и че проекта на бюджет за 2026 г. не са били заложени никакви съществени реформи на публичния сектор. Заради това препоръчват следващото управляващо мнозинство да фокусира вниманието си върху намаляването на незаетите 5500 щатни бройки в държавната администрация.
Заплащането на осигуровки от страна на държавните служители също следва да бъде разгледано при обсъждането на промени в проекта на държавен бюджет, тъй като тази политика създава неравнопоставеност с частния сектор, подчертават от Българската търговско-промишлена палата.
Те признават и че не очакват сътресения в икономиката, като добавят, че в началото на 2026 г. ще започнат да се реализират позитивите от въвеждането на еврото.
Бизнесът има нужда от стабилност и предвидимост, както и от реформи, които да доближат нашата страна към следващата важна цел – а именно – приемането на България за член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, уточняват още от Българската търговско-промишлена палата.
Източник: Banker.bg
