„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Историята на Ален Халилович е добре позната: дете-чудо, на което се предричаше велико бъдеще, но което не оправда очакванията. Но ако се вгледаме по-отблизо в кариерата му става ясно, че нещата не са толкова прости. Халилович е роден в Дубровник, Хърватия, и се присъединява към академията на Динамо Загреб в ранна възраст. Физиката и стилът му на игра предизвикаха сравнения с халфа на Реал Мадрид Лука Модрич, чиято кариера също е тръгнала от хърватската столица.
Бе сравняван с Модрич и Меси, а днес никой не го помни
През септември 2012 г. Халилович дебютира за Динамо в ожесточеното „Вечно дерби“ срещу Хайдук Сплит. С това той спечели титлата на най-млад играч в историята на клуба на възраст от само 16 години и 101 дни, а по-малко от две седмици по-късно стана и най-младия голмайстор в историята на клуба. В края на своята пробивна кампания Халилович дебютира за хърватския национален отбор в приятелски мач срещу Португалия. Това беше поредният рекорд за 16-годишния футболист – най-младият играч в историята на „шахматистите“. В ретроспекция обаче всичко това беше прекалено много и прекалено рано за него.
Халилович не беше готов да бъде суперзвезда
На толкова млади играчи трябва да се дава време, грижа и подходящо управление, но той трябваше да бъде перфектният играч на 16-годишна възраст, което беше странно. Истината е, че той беше разглезен и третиран като бъдеща суперзвезда до такава степен, че клубът направи всичко възможно, за да задоволи нуждите му, както на терена, така и извън него. Но това имаше своята цена – той трябваше да стане новия Меси, всичко по-малко от това щеше да се счита за провал. Халилович записа 62 мача в два сезона за Загреб, отбелязвайки осем гола, и постоянно се свързваше с трансфер в една от най-силните лиги в Европа. Тотнъм Хотспър изглеждаше да води в надпреварата за тийнейджъра през сезон 2013/14, като според информациите е предложил трансферна сума, по-висока от клаузата за освобождаване на Динамо.
Въпреки това, в нещо, което скоро щеше да се превърне в тенденция в кариерата на Халилович, баща му се намеси в преговорите и блокира преминаването му в северен Лондон. Седжад Халилович е бивш национал на Босна и Херцеговина и може да се каже, че от самото начало е поел пълния контрол над кариерата на Ален. Халилович-старши не хареса намерението на Тотнъм да включи сина му в академията и искаше гаранции в договора му за определен брой участия в първия отбор. Сделката пропадна.
Началото на края за Халилович
Когато Барселона направи оферта за Халилович, обаче, беше невъзможно да се откаже. Седжад премести цялото си семейство в Испания и дори се погрижи другите му двама сина, Дино и Дамир, да бъдат записани в младежките отбори на Барса. Халилович подписа с клуба на 17-годишна възраст и бе посрещнат с голям ентусиазъм. Преходът към „Камп Ноу“ естествено доведе до сравнения с Лионел Меси, по-точно „Балканския Меси“. Мнозина вярваха, че младият играч ще бъде бързо включен в първия отбор след престой във втория отбор в Сегунда Дивисион. Дебютира за първия състав при победата с 4:0 над Елче в Копа дел Рей, заменяйки Адама Траоре. Това обаче се оказа единственото му участие в официален мач за каталунския гранд.
По това време мениджърът Луис Енрике разполагаше с полизащитници като Серхио Бускетс, Андрес Иниеста и Шави, и младият талант не успя да си пробие път към титулярната позиция. Напрежението се засили още повече, когато Седжад започна да се меси в тренировките на сина си. Той му наел личен треньор и решил да го оттегли от груповите тренировки на Ла Масия. Тъй като Барселона искаше да даде Халилович под наем, за да натрупа опит в първия отбор, баща му отново създаде проблеми. Седжад смяташе, че синът му трябва да отиде някъде, където ще има възможност да играе европейски футбол, и се опита да попречи на преминаването му в новопромотирания отбор от Ла Лига Спортинг Хихон. Въпреки това, полузащитникът се премести в Астурия и записа най-добрия си сезон извън Хърватия до момента, отбелязвайки пет гола и помагайки на клуба да се спаси от изпадане.
Вторият шанс на „Камп Ноу“ не продължи дълго
Въпреки че потенциалът му отново се прояви, Барселона реши да продаде Халилович през лятото на 2016 г., като се споразумя с Валенсия за 20-годишния играч. Преходът обаче пропада, както можете да се досетите, заради бащата на Халилович. Седжад, вече разгневен от решението на Барса да пусне сина му, изисква комисионна в размер на 50% от трансферната сума, което би му донесло около 2,5 млн. евро. Няма нужда да казваме, че Валенсия се оттегля от трансфера, а много други клубове се отказват от сделката поради необичайното условие.
Хамбург успя да постигне споразумение за подписа на Халилович, без таксата на бащата, за 5,5 млн. евро, като Барселона включи клауза за обратно изкупуване на стойност 10 млн. евро, което показва, че все още вярва в потенциала на младежа. Както винаги с хърватина, неговото качество се прояви още в началото. Той отбеляза гол при дебюта си за Хамбург в Купата на Германия и участва в първите четири мача от Бундеслигата през сезона. Въпреки това, през септември 2016 г. клубът смени мениджъра, уволнявайки Бруно Лабадия и назначавайки по-дефанзивно настроения Маркус Гисдол. Това не беше добра новина за Халилович, а зад кулисите също имаше проблеми. Семейството на халфа нае бодигардове, които да го придружават навсякъде, включително в съблекалнята в мачовете. Не е изненадващо, че това не се хареса на Гисдол, който го пусна да играе само два пъти, преди да го върне в Ла Лига под наем в Лас Палмас през януари.
Тъжната реално на един провален талант
Оттогава Халилович се движи из Европа, като всеки клуб вярва, че ще бъде този, който ще се възползва от таланта му. След 18 месеца под наем в Лас Палмас, всички бяха изненадани, когато Милан го привлече без трансферна сума през 2018 г., но той никога не игра в Серия А и прекара време под наем в Белгия със Стандард Лиеж и в Нидерландия с Херенвеен. След като договорът на полузащитника на „Сан Сиро“ беше прекратен през октомври 2020 г., той остана без клуб в продължение на месец, преди да се присъедини към Бирмингам Сити, където отбеляза един гол в 17 мача от Чемпиъншип през миналия сезон.
Халилович реши да не остане в Сейнт Андрюс в края на сезон 2020/21 и през лятото прецени възможностите си, преди да се присъедини към Рединг. Играч, който някога беше провъзгласен за световна суперзвезда, сега имаше съвсем различна репутация – на незабележим професионалист. Впоследствие той се завръща в родината си за едногодишен престой в Риека, а днес защитава цветовете на нидерланския Фортуна Ситард.
Хърватия процъфтя на световната сцена без един от най-големите си таланти
Междувременно Хърватия достигна финала на Световното първенство през 2018 г., но Халилович дори не беше в състава от 23 играчи. Преди четири години би било невъзможно да си представим, че най-голямото постижение на страната в голям турнир ще бъде постигнато без един от най-обещаващите ѝ играчи. Халилович има само едно участие за националния отбор през последните пет години – половин час в приятелски мач срещу Тунис през 2019 г. – и изглежда малко вероятно да добави още мачове към своите 10 участия в близко бъдеще.
В родината му Халилович предизвиква смесени чувства. Талантът, който показа като тийнейджър, никога няма да бъде забравен и хърватите винаги ще го ценят заради това, но идеята за пропилян потенциал е трудна за пренебрегване. Очевидно има младежи, които процъфтяват под натиска да бъдат сравнявани с най-добрите, но за Халилович това беше нещо, което в крайна сметка го унищожи. Той никога не получи шанса да бъде дете. Мисълта за Меси винаги беше в ума му. Той трябваше да бъде звезда тук и сега. Някои могат да се справят, други не. Той не можа и това просто разруши кариерата му. Защото когато не оправдаеш етикета „балканския Меси“, тогава на практика си никой.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Българинът, който блестеше в Англия, а сега изгражда таланти в Лондон
Източник: Актуално
