„Банк ъф Ингланд“ понижи основната си лихва с 25 базови пункта – до 4% – пета лихвена редукция за последната година, в хода на битката на икономиката на Обединеното кралство с висока инфлация и стагниращ пазар на труда. Паричните стратези на централната банка взеха лихвеното решение на редовното си съвещание на 7 август с крехко мнозинство от 5:4 гласа „за“ намалението до 4% и безпрецедентно повторно гласуване. То се наложи след задънената улица след първия опит, принудило банковият председател Андрю Бейли да разпореди повторен вот – първият подобен случай в историята на паричния комитет.
Петимата членове, подкрепили редукция от 25 базови пункта, са Бейли, заместниците му Сара Брийдън и Дейв Рамсдън, Свати Дингра и Алън Тейлър, като тейлър е искал дори още по-сериозно орязване до 3.75 процента. Останалите четирима са настоявали лихвата да остане на досегашните 4.25 процента.
„Днес понижихме лихвите, но това беше фино балансирано решение. Лихвените проценти все още са в низходящ тренд, но всяко бъдещо намаление трябва да се извършва постепенно и внимателно“, коментира Бейли.
Очакванията са редукцията с 25 базисни точки да облекчи натиска върху ипотечните длъжници и купувачите на жилища, което потенциално ще отключи по-достъпни опции за теглене на заеми. Тази стъпка връща кредитните разходи на най-ниските равнища от март 2023-а насам. Финансовите пазари до голяма степен бяха предвидили като анализаторите прогнозират поне още едно орязване до края на годината, най-вероятно през ноември.
Официалните данни, публикувни от Националната статистическа служба на Острова, показват, че безработицата се е увеличила до 4.7% през трите месеца до май – най-високото ниво за последните четири години. А средният ръст на доходите, без изплатените премии, се е забавил до 5% – най-ниският ръст от три години насам.
Бейли заяви през юли, че „Банк ъф Ингланд“ е готова да понижи още лихвените проценти, ако пазарът на труда покаже признаци на продължаваща слабост. Стопанството на Обединеното кралство се сви през април и май, засилвайки натиска върху паричните стратези да намалят кредитните разходи.
Британските централни банкери очакват цените да продължат нагоре и инфлацията да достигне върховата си стойност (от 4%) през септември, след което да започне да намалява към целевите 2 процента. Оценката им е, че инфлационният ръст през последните месеци се дължи на качващите се цени на енергията и на храните, както и на високия ръст на трудовите възнаграждения, който се очаква да стигне максималния си предел през идния месец.
За разлика от английските парични стратези, Федералният резерв и Европейската централна банка не промениха лихвите си на последните си официални заседания.
Оттук нататък пазарите очакват базовият лихвен процент на Острова да продължи да намалява до 3.5% до лятото на 2026-а, след нови две лихвени редукции с по 0.25% през ноември и февруари. Все пак, перспективата остава неясна предвид въздействието на митата на Белия дом върху глобалната икономика, непредсказуемия ход на цените на енергията и сложния есенен бюджет на Великобритания – три фактора, които ще влияят на посоката на лихвените равнища оттук нататък.
Британският паунд поскъпна към щатския долар и еврото след лихвеното решение на „Банк ъф Ингланд“. В 18.26 ч българско време на 7 август той се разменяше срещу 1.3413 щ. долара – дневно увеличение от 0.42 процента.
Източник: Banker.bg
