„Банк ъф Ингланд“ остави без промяна основната си лихва – 3.75%, с изненадващо близък като стойност разделен вот от 5 гласа „за“ (включително на банковия председател Андрю Бейли) срещу 4 гласа „против“. На приключилото на 5 февруари първо официално съвещание на банковия паричен съвет, „ястребите“ Бейли и външният член на комитета Катрин Ман дори заявиха, че биха могли да се присъединят към настояващите за намаляване на разходите по заемите в даден момент.
Английските централни банкери бяха на косъм от решението да понижат лихвените проценти, след като актуализираните прогнози показаха, че инфлацията пада под целевите 2% годишно, растежът се забавя, а безработицата расте.
Везните наклони отново колебаещият се Бейли, избрал да остави лихвите непроменени този месец, след като ги намали на последното заседание на институцията през декември. В лично изявление, обясняващо решението му, той заяви, че „мнението му е в съответствие със становището на персонала за по-слабо търсене“. В отделно изявление Бейли каза: „Като цяло рисковете от устойчива инфлация изглежда продължават да намаляват“, поради което „виждам възможност за по-нататъшно облекчаване на политиката“. И допълни, че това не означава, че очаква да намали банковия лихвен процент на някое конкретно заседание, но че „ако всичко върви добре, би трябвало да има възможност за по-нататъшно понижение на банковия лихвен процент тази година.“
Паундът продължи да пада спрямо долара – до 1.3578 щ. долара, към 14.50 ч. българско време на 5 февруари. Британските облигации поскъпнаха, най-вече онези с по-къс срок до падежа, които са най-зависими от лихвените промени, като доходността по двугодишния дълг падна със седем базисни пункта – до 3.65 процента. В часовете преди „Банк ъф Ингланд“ да обяви лихвената новина, паундът поевтиня, а доходността на десетгодишните британски облигации се повиши заради спекулациите за бъдещето на британския премиер Киър Стармър във връзка със скандала със съпартиеца му Питър Манделсън.
Прогнозите на британските централни банкери са, че инфлацията ще се върне към целевата граница от 2% годишно през април и след това ще падне под нея и ще остане там през по-голямата част от 2027 година.
В протокола от заседанието на Комитета по парична политика (MPC) се посочва, че има „доказателства за слаб икономически растеж и задълбочаващ се спад на пазара на труда“, докато рисковете за по-висока инфлация „са по-слабо изразени“.
„Банк ъф Ингланд“ се опитва да постигне баланс между „липсата“ на инфлация, която се оказа по-трудна за овладяване, отколкото в повечето големи развити икономики, и признаците за отслабване на пазара на труда. Британските фирми забавят наемането на персонал, а съкращенията се увеличават. Инфлацията от 3.4% пък все още е доста над целевата си стойност, но прогнозите на британските парични стратези показват постоянно облекчаване на натиска.
Общите им предвиждания стъпват на лихви, които ще паднат до минималните 3.25% до края на тази година, след което ще се повишат обратно до около 3.75% през 2029 година. В ноемврийския си бюджет лейбъристкото правителство премахна социалните и климатичните такси от сметките за енергия на домакинствата и направи намаления на други регулирани цени, което, според „Банк ъф Ингланд“ ще понижи механично инфлацията през второто тримесечие с 0.5 процентни пункта.
Институцията публикува и последните си икономически прогнози. Растежът за тази година е преоценен рязко до 0.9% от 1.2% и до 1.5% от 1.6% през 2027 година. През 2028 г. се предвижда 1.9% увеличение на БВП – малко по-голямо от прогнозираните по-рано 1.8 процента.
По-слабият растеж е съпроводен с по-лоши перспективи за безработицата. Новите очаквания са тя да достигне пик от 5.3% през второто тримесечие на тази година, вместо предишните 5.1 процента. За 2026 г. се предвиждат около 100 000 повече безработни от първоначалните прогнози. Банкерите смятат, че това ще помогне за запазване на годишното увеличение на заплатите до 3.25% тази година – ниво, което според тях, е съвместимо с 2% годишна инфлация.
„Банк ъф Ингланд“ е по-оптимистично настроена към производителността на труда, но не е променила оценката си за потенциален дългосрочен растеж на производството от около 1.4 процента.
Източник: Banker.bg
