Bank of England („Банк ъф Ингланд“) не промени лихвените проценти на Острова и постави под съмнение перспективата за бъдещи лихвени редукции до края на годината заради нарастващите опасения от възобновяване на инфлацията. Банковият комитет за парична политика гласува на 18 септември със 7 гласа „за“ и 2 „против“ в полза на запазването на базовата лихва на досегашните 4%, като дългогодишните членове на органа Свати Дхингра и Алън Тейлър подкрепиха още едно намаление с четвърт пункт. Решението и разделението на гласовете бяха очаквани от икономистите.
Английската централна банка повтори указанията, че бъдещите намаления ще бъдат „постепенни и внимателни“ и ще зависят от инфлационните промени. В официалното изявление на институцията се посочва, че рисковете от покачване на инфлационния натиск в средносрочен план остава важен фактор за оценката на паричните стратези.
„Въпреки че очакваме инфлацията да се върне към целевите 2% годишно, все още не сме преодолели трудностите“, каза управителят Андрю Бейли в изявление, съпътстващо решението.
„Банк ъф Ингланд“ заяви, че е постигнат по-голям напредък в облекчаването на натиска върху заплатите, отколкото върху цените, но предупреди, че неотдавнашнияг инфлационен ръст може да има по-силно отражение и върху двете. Стилът на институцията е още по-предпазливия от последното заседание през август, който накара търговците да намалят залозите си за бъдещи понижения на лихвите. Принос имат официалните данни от тази седмица, показали, че инфлацията е почти двойно по-висока от целевите 2% и че пазарът на труда се стабилизира.
Паричните стратези гласуваха и за намаляване на темпото, с което „Банк ъф Ингланд“ изтегля държавните облигации, натрупяани в портфейла й по време на финансовата криза и пандемията. От октомври банковият баланс ще се свие със 70 милиарда паунда годишно вместо със сегашните 100 милиарда паунда, основно в резултат на по-малко аукциони на дългосрочен дълг.
Решението на английските централни банкери е в разрез с колегите им от Федералния резерв, които понижиха лихвите с 25 базови пункта на 17 септември и заявиха намерения за още редукции. Пазарните играчи са отчели напълно в цените само едно лихвено понижение на Острова до края на 2026-а преди официалното съвещание на 18 септември.
Това се случва на фона на дълбоко разделение в „Банк ъф Ингланд“ за начина за справяне с нов скок на инфлацията, подхранван от сметките за енергия и храна. Инфлационните очаквания на домакинствата се качват и някои служители се притесняват, че това може да предизвика обратна връзка, като подхранва исканията за увеличение на заплатите, което води впоследствие до по-нататъшно повишение на цените.
Английските централни банкери прогнозират, че годишната инфлация ще достигне 4% през септември – стойност, която трябва да бъде публикувана около две седмици преди заседанието на Комитета по монетарна политика (MPC) през ноември. Особено безпокойство буди спираловидното нарастване на цените на храните, предвид важността им за потребителите.
Преди това паричните експерти посочваха охлаждащия се пазар на труда и слабата икономика като доказателство за предстоящо облекчаване на ценовия натиск. Последните данни обаче показват, че пазарът на труда се стабилизира след удара, нанесен от повишаването на данъците върху заплатите и минималната работна заплата от министъра на финансите Рейчъл Рийвс през април.
Икономическият растеж също е по-добър от очакванията – Обединеното кралство изпревари другите страни от Г-7 през първата половина на годината и „Банк ъф Ингланд“ вече предвижда ръст на БВП от 0.4% през третото тримесечие, спрямо 0.3% през второто.
Източник: Banker.bg
