Bank of England („Банк ъф Ингланд“) остави базовата си лихва на досегашните 4%, но сигнализира за възможно намаление още през декември. Банковият паричен комитет гласува на 6 ноември с пет „за“ срещу четири „против“ гласа за запазване на лихвите по заемите след като направи пет лихвени редукции от лятото на 2024 г. насам. Паричните стратези обявиха, че инфлацията във Великобритания вече е достигнала своя връх и че предстоят по-нататъшни „постепенни“ намаления на лихвените проценти.
Разделянето на гласовете „изпраща сигнал, че летвата за понижение през декември не е висока“, коментира Франческо Песоле – валутен стратег в нидерландската ING. И добави, че „оценката за инфлацията също е предпазливо по-умерена“.
Последните икономически прогнози на „Банк ъф Ингланд“ показват, че инфлацията ще спадне от септемврийските 3.8% годишно (почти двойно по-високи от целевата стойност) до 2% до четвъртото тримесечие на 2027 година. Британските банкери предвиждат също, че растежът на БВП ще се забави от 1.5% през тази година до 1.2% през идната и след това ще се повиши до 1.6% през 2027-а и 1.8% през 2028-а.
Председателят на институцията Андрю Бейли беше сред гласувалите петима за запазване на паричната политика без промяна и дефакто реши вота. Другите четирима парични стратези бяха за незабавното намаляване на лихвите.
Протоколите от срещата показват, че Бейли е оставил вратата отворена за ново понижение на лихвените проценти още през декември – решение, зависещо от предстоящите икономически данни и съдържанието на бюджета на финансовия министър Рейчъл Рийвс, който трябва да бъде представен на 26 ноември.
„Все още смятаме, че лихвената посока е низходяща, но трябва да сме сигурни, че инфлацията е на път да се върне към нашата цел от 2% годишно, преди да ги намалим отново“, каза Бейли в изявление след съвещанието на 6 ноември.
Очакванията на пазара за лихвените проценти останаха като цяло непроменени, като търговците дават приблизително две трети шанс за намаление на лихвите с 25 базови пункта на следващото заседание на английските банкери на 18 декември, показват котировките на лихвените суапови контракти.
Рийвс се надява, че фискалната дисциплина и усилията за намаляване на разходите ще помогнат да се поеме пътя за намаляване на лихвите през следващите месеци.
„Днешната прогноза показва, че инфлацията ще спадне по-бързо от прогнозираното“, коментира финансовият министър на 6 ноември. Тя дбави, че бюджетът, който се очаква да увеличи данъците, за да намали държавните заеми, ще включи „справедливите решения, необходими за изграждане на здрави основи за нашата икономика“.
Паричните стратези на „Банк ъф Ингланд“, които говориха с медиите след лихвеното решение, избягваха да посочват нещо съществено за предстоящия бюджет.
Четирима членове на Комитета по парична политика – заместник-председателите Сара Брийдън и Дейв Рамсдън, както и външните членове Свати Дхингра и Алън Тейлър – гласуваха за намаление на лихвите с четвърт пункт – до 3.75 процента. Бейли гласува за запазване на досегашните равнища заедно със заместник-председателя Клеър Ломбардели, главния икономист Хю Пил и външните членове на комитета Меган Грийн и Катрин Ман.
За първи път институцията публикува индивидуални изявления, в които се дават оценките на паричната перспектива на всеки от гласуващите за лихвената политика.
Бейли коментира на 6 ноември, че е възможно да се раздуе пазарен балон, предизвикан от изкуствения интелект, независимо от силния тласък на производителността, който технологията вероятно ще донесе. Той се опасява от несигурност за бъдещата възвръщаемост на ИИ, но не и от неговия потенциал.
В доклада за паричната политика, съпътстващ решението за лихвените проценти, централните банкери посочват, че оценките на акциите изглежда са били разтегнати в исторически контекст, особено за технологичните компании, съсредоточени върху изкуствения интелект. Това излага фондовите борси на риск от корекция, ако очакванията за въздействието на тази технология станат не чак толкова оптимистични, обясняват още паричните стратези. И отбелязват, че произтичащото от това намаляване на глобалното търсене може да намали инфлационния натиск във Великобритания.
„Ако този балон се спука, това би представлявало затягане на финансовите условия, което би отслабило глобалното търсене и би имало последици за Обединеното кралство“, каза заместник-председателят Дейв Рамсдън.
Източник: Banker.bg
