Банките в еврозоната са претъпкани с пари и готови за големи сделки, но както всичко останало в блока, нещата са сложни. Година след поредицата неприятелски оферти за поглъщания, подхранили спекулации за отдавна назряла консолидация в европейското банково дело, реалността се очертава като далеч по-комплицирана от трансграничните мегасливания, за които мечтаят ръководители и технократи в Брюксел.
Почти всички нашумели предложения от изминалата година се провалиха или са в застой. Интересът на италианската „Уникредит“ към германската „Комерцбанк“ се натъкна на несъгласието на Берлин, а офертата ѝ за местния съперник „Банко БПМ“ беше оттеглена въпреки одобрението на Европейската централна банка, след като Рим постави неизгодни условия, за да одобри трансакцията. Испанската „Банко Билбао Биская Аргентария“ успя да преодолее възраженията на правителството, но офертата ѝ от 16.3 милиарда евро за „Банко Сабадел“ се оказа твърде ниска за лоялните инвеститори на мишената.
Договориха се и други, в някои случаи неочаквани съюзи, особено с благосклонната подкрепа на държавата, както в случая с поглъщането на „Медиобанка“ от „Банка Монте дей Паски ди Сиена“. План на Амстердам за допълнително намаляване на дела на правителството в „АБН АМРО банк“ поражда спекулациите за сделка за тази компания. Твърди се, че „Ка Бе Се груп“ е оценила варианти, които биха могли да съживят интереса от страна на френската „БНП Париба“ и германската „Дойче банк“.
Испания: Разрастване у дома и в чужбина
Сегашната вълна от поглъщания започна в началото на миналата година, когато „Банко Билбао Биская Аргентария“ (BBVA) внесе офертата си за „Сабадел“. BBVA се опитваше да балансира присъствието си на развиващите се пазари. Но подобно на другите сделки, които впоследствие се провалиха, липсваше подкрепата на банката мишена и на националното правителство.
Враждебният ѝ подход обаче доведе до поне още една трансакция: в опит да предотврати поглъщане, „Сабадел“ се съгласи през юли да продаде британското си звено TSB на испанския банков лидер „Банко Сантандер“ – основен конкурент на BBVA. Самата „Сантандер“ е в процес на реорганизиране на международното си присъствие и продава по-голямата част от бизнеса си в Полша.
„Каиша банк“, която притежава най-големите испански банкови активи, се опита да се разрасне в Португалия, но загуби в наддаването за „Ново банко“. Перспективата за испански купувач на останките от някогашната най-голяма по пазарна оценка португалска кредитна институция съживи за кратко опасенията в страната, че по-големият съсед поема контрол над финансовия й сектор.
Италия: Враждебни оферти и влиятелни акционери с дълбоки джобове
Италия, дори в по-голяма степен от Испания, е средище на предложени сделки, повечето от които по инициатива на „Уникредит“ под ръководството на дългогодишния опитен финансист Андреа Орчел. Неговата враждебна оферта от миналата година за „Банко БПМ“, на фона на спекулациите, че правителството планира да изгради нова голяма банкова група около тази фирма, която да се конкурира с неговата кредитна институция, даде тласък на поредица от други, понякога конкуриращи се предложения. През септември „Монте Паски“ си осигури мнозинство в подкрепа на придобиването на „Медиобанка“ за над 17 милиарда евро – до неотдавна немислима операция.
Драмата се засилва от присъствието на влиятелни акционери с дебели портфейли, включително наследниците на покойния милиардер Леонардо Дел Векио и строителния магнат Франческо Гаетано Калтаджироне. След като натрупаха големи дялове в основните компании, участващи в сегашната вълна от сделки, те подкрепиха поглъщането от „Монте Паски“ и оспориха независимостта на „Медиобанка“. Тези ходове им позволиха да затегнат контрола си върху най-големия застраховател в страната „Асикурациони дженерали“ и хвърлиха сянка на съмнение върху планираното съвместно дружество между „Дженерали“ и френския кредитор BPCE за управлението на активи.
Въпреки че „Уникредит“ в крайна сметка се отказа от „Банко БПМ“ поради обременяващите условия, наложени от правителството, компанията „доминира в голяма част от дейността и очевидно предприема много проактивен подход“ в Италия и чужбина, каза Елизабет Рудман, анализатор в Morningstar DBRS.
„Уникредит“ постигна по-голям успех в Гърция с покупката на дял в „Алфа банк“, предвещаваща сливането на румънските подразделения на двете фирми. Германия обаче продължава да се съпротивлява на заявката на Орчел да придобие „Комерцбанк“ и спря по-нататъшните продажби на части от държавния дял в кредитора. Шефът на италианската банка пък заяви, че може да изчака до 2027 г., за да реши дали да направи оферта за поглъщане.
Германия: Местните гиганти са в капан
Засега идеята да загуби „Комерцбанк“ като национален шампион е равносилно на анатема за германското правителство, което спаси кредитора след финансовата криза. „Комерцбанк“ и по-големият ѝ местен конкурент „Дойче банк“ направиха някои по-малки придобивания след като прекратиха собствените си преговори за оЕдинение преди повече от шест години. Покупката на Numis Corp. от Deutsche Bank, договорена през 2023 г., е най-голямата сделка през последните години.
Бетина Орлоп – главен изпълнителен директор на „Комерцбанк“, твърди, че нейната компания се представя добре самостоятелно и че поглъщането би довело до отлив на приходи поради припокриването на клиенти с „UniCredit“Уникредит“. Тя и нейният колега Кристиан Севинг – шеф на „Дойче банк“, подчертават, че са в добра позиция да се разрастват, отчасти предвид плановете на правителството да увеличи разходите за инфраструктура и отбрана.
Но и двата кредитора са притиснати по всички фронтове на вътрешния си пазар. Конкуренцията от множеството малки кооперативни и спестовни банки натиска надолу печалбите в дейността за търговия на дребно, а нови играчи като американската акула „Джей Пи Морган Чейз“, са напът да увеличат този натиск. Международни конкуренти като френската „БНП Париба“ също се стремят да започнат бизнес с корпорации и богати клиенти.
Франция: Преследване на бързи сделки
Френските банки напоследък са в неустойчива среда, отчасти заради местните регулации, които не са им позволили да се възползвали колкото конкурентите си, от скока на лихвените проценти преди три години. „Сосиете женерал“ продава ред по-малки звена, за да укрепи капиталовите си коефициенти, въпреки че отбелязва, че този период е приключил.
„БНП Париба“ използва приходите от навременната продажба на американско звено, за да купи дейности, които определя като „съседни“ на банковото дело. Това включва инвестиционното звено на застрахователя AXA – трансакция, целяща да изгради шампион в управлението на активи и бизнес, чиито такси предлагат известна степен на независимост от колебанията на лихвените проценти.
Други банки пък акцентират върху сделки в чужбина. BPCE беше посрещната с голям ентусиазъм като купувач на португалската „Ново банко“ – покупка, договорена през юни. „Креди агрикол“ увеличи дела си в италианската „Банко БПМ“, за да засили позициите си при преговорите във вълната от сделки, разлюлели италианските финанси. Наскоро френската банка е потърсила консултанти, които да проучат варианти за придобиването на около 20-процентен дял, включително и за потенциално сливане на италианския кредитор със собствените й италиански операции, съобщиха запознати с въпроса лица.
Великобритания: Големите банки отвръщат на удара
Десетилетие след като регулаторите в Обединеното кралство улесниха стартиращите компании да се противопоставят на най-големите банки в страната, утвърдените кредитори отвръщат на удара. В сделка, създала втория по големина доставчик на ипотеки и спестовни сметки в Обединеното кралство, Nationwide Building Society купи миналата година Virgin Money UK.
Други строителни дружества също са се устремили към сделки, докато търговски кредитори като „Ейч Ес Би Си холдингс“ и „Лойдс банкинг груп“, усъвършенстват своите технологични внъзможности с покупката на британското звено на „Силикон вели банк“ и други възможни операции.
„НатУест груп“ и „Барклис“ поеха банковия бизнес на две вериги супермаркети. Въпреки това, техните ръководители, включително шефът на „НатУест“ Пол Туейт и финансовият директор на „Барклис“ Ана Крос, твърдят, че фирмите им имат висока летва и че сделките не трябва да ги разсейват и трябва да спазват „много строга капиталова йерархия“.
На Континента сегашната вълна от сливания и поглъщания е подкрепена от перспективата за по-нататъшна европейска интеграция и необходимостта от създаването на кредитори, които са достатъчно големи, за да се конкурират с Уолстрийт. Въпреки това, тъй като проектът на блока за единен банков пазар остава незавършен, повечето придобивания засега са или на местно ниво, или се случват на задграничен пазар, където купувачът вече е установил присъствие.
„Няколко управленски екипа осъзнаха, че простото изчакване статуквото да се промени не е правилният отговор, за да се гарантира конкурентоспособността на банките им в бъдеще“, коментира Том Акерманс – мениджър на фондове във „Фиделити интърнешънъл“. И допълва, че „враждебните поглъщания очевидно носят по-голям риск от неизпълнение, но простото чакане и бездействие по определени „логични“ трансакции в крайна сметка може да се окаже по-голям риск.“
Източник: Banker.bg
