По обществената телевизия върви медийно ограмотяване, което твърди, че банкнотата от 500 евро е законно платежно средство. В обществото обаче се носи слух, който обраства с всякакви неверни твърдения в социалните мрежи, че това не е така. „Ако срещнете подобен купюр, той е менте, защото банкнотата е забранена”, е най-честият рефрен.
Истината е друга: Банкнотите от 500 евро не са официално извадени от обращение, но Европейската централна банка е спряла тяхното производство преди години. Това е било решено още през 2016-та, а от 27 април 2019 г. банкнотата не се издава вече като част от втората поредица (т.нар. серия „Европа“).
Въпреки това купюрът продължава да е законно платежно средство – тоест те официално запазват своята стойност, могат да се използват за плащане и могат да се обменят неограничено във всички национални централни банки на еврозоната (сред които и Българска народна банка). Но са редки в ежедневните разплащания.
Една от причините да се спре производството им е тяхното фалшифициране. Независимо, че по официалните данни на ЕЦБ делът на неистинските 500 евро сред всички открити и изтеглени от обращение фалшиви евробанкноти е много малък и намалява с времето. Така например относителният им дял от общия брой фалшиви банкноти за 2022 г. е бил 1.7% , през 2023 г. той се свива до 1.2%, а през 2024 г. пада наполовина – до 0.6 процента.
Делът на на неистинските банкноти от 500 евро е значително по-малък от този на други номинали, като 20 и 50 евро – които формират над 75% от всички открити фалшификати.
България, като един от лидерите в ментетата и сега не остава по-назад Още в първите дни на януари за „добре дошло, евро” се появиха първите ментета на най-високия купюр.
В Габрово 79-годишен мъж направил опит да прокара фалшива банкнота от 500 евро. В Перник фалшива банкнота от 500 евро е открита в заведение за бързо хранене, след като е била разплатена от клиент. Установено било, че банкнотата е спечелена в казино.
В Смолян разследват случай, при който заем е бил върнат с фалшива банкнота от 500 евро.
На 22 януари 2026 г. управител на заведение в курорта Боровец подал сигнал в полицията, след като установил, че клиент е платил с фалшива банкнота от 500 евро.
Като друга причина ЕЦБ да спре да върти печатните машини за 500 евро се сочи, че тези
банкноти се използват по-често за нелегални транзакции и престъпни цели. Те са лесни за пренасяне и удобни за разплащане на скъпи доставки.
Стои обаче въпросът за надеждността на защитата на тази ценна хартийка. Евро банкнотите имат две серии, като всяка е пускана в обращение в различни години. Първата е въведена през 2002-ра, заедно със самото евро. Тези банкноти имат общ дизайн с мостове и прозорци, характеризиращи определени архитектурни стилове.
Втората серия, т.нар. Европа, е въведена постепенно от 2013 до 2019 година. Тя е с по-добри защити срещу фалшифициране и с портрет на митологичната Европа. Ето и годините на въвеждане на отделните ценни книги по номинал: 5 евро – 2013 г., 10 евро – 2014 г., 20 евро – 2015 г., 50 евро – 2017 г., 100 евро и 200 евро – 2019 година. В тази серия няма банкнота от 500 евро.
И двете серии са валидни и могат да се използват за плащане. Колкото до разликите, при първата серия няма лице, докато при втората има прозрачен прозорец с лице (митологичната Европа), особено видим при 20 евро, 50 евро и нагоре. При първата серия холограмата е по-опростена, докато при втората тя сменя цвета си при номинала, символа € и портрета на Европа, когато се променя ъгъла на гледане. При серия „Европа“ цветовете са по-ярки, с по-добър контраст и с лек „блясък“ при движение.
За да се избегнат безпочвените съмнения за ментета, трябва да се знае, че има разлика и в размерите на двете емисии. Новите банкноти от 100 евро и 200 евро са по-малки от старите, това ги прави по-удобни за портфейл и банкомати. Иначе и двете „поколения” имат класическите защити, въведени от Европейска централна банка, като воден знак, защитна нишка, релефен печат (усеща се с пръст), микротекст и елементи, видими под UV светлина. При серия „Европа“ те са по-сложни и по-трудни за фалшифициране.
Източник: Banker.bg
