Добрина Павлова е адвокат в Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“. Фокусира практиката си в областта на енергийното право и природните ресурси. Участва в редица проекти за изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти.
България се определя като „шампион“ по инсталирани мощности за батерии. Ако допреди 3 – 4 години под инвестиции във възобновяеми енергийни източници се разбираше основно изграждане на фотоволтаична електрическа централа, новите вятърни централи все още се очакват, то сега доходността на такава инвестиция е под въпрос. Възможността да съхраняваш произведената електрическа енергия до подходящ и икономически изгоден момент се оформи като най-устойчивото решение за оцеляване и печалба от вече реализирани проекти за фотоволтаична електроцентрала.
Съхранение
Навлизането на съоръжения за съхранение на електрическа енергия спомага за балансирането на изградените производствени мощности (колокации), допринася за управлението на електроенергийната система и стимулира инвестицията в нови производствени мощности. Наблюдаваме успешно и с много бързи темпове реализиране на инвестиции в самостоятелните батерии – съоръжения, които се захранват директно от електропреносната/електроразпределителната мрежа, без да са свързани към производствена единица. Това спомага за развитието на икономиката, често в по-слабо развитите райони, и поставя интересни предизвикателства от правна гледна точка.
Регулация
Новите инвестиции в сектора остават силно зависими от регулаторната среда. Енергетиката е стратегически сектор и подлежи на сериозна регулация. От моя гледна точка основното предизвикателство при колокираните батерийни проекти е осигуряването на капацитет от мрежата за зареждане на батерията, когато не се използва производствената мощност. Последните промени в Наредбата за присъединяване на обекти към електрическите мрежи създадоха по-ясна рамка и повече предвидимост за инвеститорите.
Пазар
Батерийните системи са сред най-бързо развиващите се сегменти в енергетиката. На този етап не виждам признаци за прегряване на енергийния сектор. Интеграцията на българския електроенергиен пазар с европейските пазари и увеличаването на преносните капацитети създават предпоставки за устойчив растеж.
Финансиране
Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се превърна в основен двигател за развитието на батерийните проекти. Финансирането на самостоятелни и колокирани батерийни системи даде силен тласък на пазара. Наред с финансовия ресурс, строгите изисквания за гаранции и срокове ускориха реализацията на проектите.
Проекти
Проектите, финансирани по НПВУ, поставят сериозни организационни и правни предизвикателства. Най-често затрудненията произтичат от необходимостта да се съчетаят кратките срокове по програмите с процедурите по доставка, строителство и присъединяване към мрежата.
Договори
В практиката сред най-рисковите точки при договарянето с изпълнители в енергийни проекти са сроковете за доставка и изпълнение. Затова ясното разпределение на отговорностите и ефективните механизми за неустойки остават основен инструмент за защита на инвеститорите.
Мрежа
Присъединяването към мрежата продължава да е определящ фактор за успеха на всеки енергиен проект. Най-често възникват въпроси, свързани със свободния мрежов капацитет, сроковете за присъединяване и необходимите инвестиции в инфраструктура. Предварителният правен и технически анализ е ключов за ограничаване на риска.
Изкуствен интелект
Изкуственият интелект променя начина, по който функционира енергийният бизнес. Търговията с електроенергия и управлението на енергийни активи вече не може да съществува без намесата на алгоритмите. Бързината за сравнение на оферти, сключването на стотици виртуални сделки в рамките на минута е немислимо при неговото отсъствие. От правна гледна точка фокусът се измества към сигурността в обмена на данни, прозрачността на действията и отговорността, която всеки изпълнител носи.
Текстът е част от бр. 133 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
