Европейската централна банка понижи на 6 март и трите си основни лихвени проценти с по 25 базови пункта и обяви, че паричната политика е станала “значително по-слабо рестриктивна”. Шестата от юни 2024-а редукция свали депозитната лихва на еврозоната на 2.50% – стойност, която пазарите бяха вкарали в цените още преди да бъде обявено решението.
“Паричната политика е станала значително по-слабо рестриктивна, защото лихвените понижения правят новите заеми по-евтини за фирмите и домакинствата и ръстът на кредитите се ускорява”, отбелязва ЕЦБ в официалното си изявление на 6 март. И допълва, че “същевременно, пречка пред въздействието на разхлабването на паричната политика върху финансовите условия създават предишните лихвени увеличения, които все още влияят на сключените заеми, а кредитирането като цяло остава потиснато”
Това е промяна на езика сравнение с януарското официално изявление на централните банкери, в което паричната политика бе оценена като рестриктивна. Което подхранва спекулации, че ЕЦБ пдготвя почвата за лихвена пауза през април с убеждението, че целевата годишна инфлация от 2% е постижима. Това може да се окаже лоша новина за неуверената икономика на еврозоната, която, извън за митата на Вашингтон ще трябва да отдели и купища пари за превъоръжаване на армиите на Стария континент.
Еврото увеличи дневната си печалба с котировки в близост до 1.0850 щ. долара, а облигациите поевтиняха след изявлението на ЕЦБ. Търговците пък орязаха залозите за по-нататъшните лихвени намаления до едва още 43 базови пункта до край на годината.
ЕЦБ публикува и поредния си набор от инфлационни оценки, отбелязвайки, че процесът на овладяване на инфлацията е в ход. Новите предвиждания на паричните стратези са за средна инфлация от 2.3% през 2025-а, 1.9% през 2026-а и 2% през 2027-а. Инфлационният индекс, от който са изключени енергията и храните, се очертава в рамките на 2.2% през 2025-а, 2% през 2026-а и 1.9% през 2027 година.
Източник: Banker.bg
