„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
България има големи традиции в леката атлетика, и в частност в скоковете, където името на Стефка Костадинова продължава да стои на пиедестал в световния спорт. Нейният световен рекорд във високия скок, който се задържа невероятните близо 37 години, далеч не е случаен за нашите географски ширини. Всъщност първият български световен рекорд в леката атлетика е поставен именно във високия скок – от двукратната олимпийска медалистка Йорданка Благоева, която може да се нарече пионер в тази дисциплина.
Йорданка Благоева – първата световна рекордьорка на България в леката атлетика
Йорданка Благоева е родена в село Горно Церовене, Михайловградско на 19 януари 1947 година. Още на 18-годишна възраст тя показва огромния си потенциал, ставайки световна студентска шампионка. Три години по-късно идва и дебютното ѝ участие на олимпийски игри – тези в Мексико 1968. Там не успява да прескочи квалификационната норма, но това не я отказва. Напротив: тя се завръща на олимпийската сцена четири години по-късно в Мюнхен, където печели сребърен медал във високия скок.
Прави скок за олимпийска титла, а летвата ѝ пада след 17 секунди
Любопитно е, че две години преди Олимпиадата в Мюнхен тя забременява, а до 5-ия месец крие бременността си, защото има забрана от ръководството, за да не се откъсва от тренировъчния процес. Бременността обаче не може да отмени ежедневните тренировки в продължение на 12 години. В Мюнхен тя се качва на стълбичката, но с горчив привкус, тъй като прави шампионски опит, а летвата ѝ пада цели 17 секунди след скока. Така отменят скока на Йорданка, а тя трябва да се задоволи със сребърно отличие.
„Можеше да стана и олимпийска шампионка, но за съжаление всички знаете как се развиха нещата и как летвата падна 17 секунди след скока ми„, спомня си Благоева. Само 20 дни след като се разминава с олимпийската титла, Благоева отново записва името си в историята на леката атлетика. Тя подобрява световния рекорд във високия скок, скачайки 194 сантиметра в Хърватия. Така Йорданка се превръща в първата българка със световен рекорд в леката атлетика.
Чупи два световни рекорда
„В България и всички се разотидоха по почивки, но моят треньор ми каза, че това, което съм постигнала на Олимпиадата, е нищо и трябва да отида на състезание. Така след няколко дни се оказахме в Загреб, където имаше надпревара между България, Югославия и Испания. Стадионът беше пълен и бях много щастлива, че такава публика е дошла да ни гледа и е видяла световния ми рекорд. Е, тогава не знаех, че всъщност хората са дошли за футболния мач, който започваше след нашето състезание, но това нямаше значение“, разказва още Благоева.
През 1973 година българската скачачка добавя още един световен рекорд – на висок скок в зала, след като записва 192 см и става европейска шампионка в Ротердам (има и сребро и бронз на закрито от 1969 и 1972 г.). Избират я за най-добър атлет в Европа. Нейните успехи продължават и на Олимпиадата през 1976 г., където печели и бронзов олимпийски медал. Йорданка Благоева участва и на Олимпийските игри в Москва, където страната ни печели най-голям брой олимпийски медали. Контузия преди Игрите обаче не ѝ позволява да постигне резултата, за който е подготвена – вече на 33 години. След като е участвала на четири поредни олимпиади, Йорданка решава да се оттегли от професионалния спорт.
Иначе по-късно Благоева заема няколко ръководни поста в спорта, а също така е носителка на много награди и отличия, сред които орден „Народна република България“ I степен (1972), Медал за принос към световната лека атлетика (1987), „Златен почетен знак“ на БОК, званието „Почетен гражданин“ на Монтана и на София, почетен знак на президента и на МВР. Вече на преклонна възраст, Благоева си дава сметка, че най-ценният ѝ успех в спорта не е световният рекорд, а олимпийските медали: „Световен рекорд може да поставиш по всяко време, но олимпийските игри са веднъж на четири години. Така че за мен медалите от Олимпиада са по-ценни.“
Йорданка Благоева – „босоногата кралица“, чиято обаятелна история е отлично разказана в нейната биографична книга. Защото такива спортни личности не бива да се забравят и трябва да бъдат за пример на всяко следващо поколение – отново и отново…
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Най-великият ни атлет на дълги разстояния, чиито рекорди стоят непокътнати вече близо 40 години
Източник: Актуално
