Белгия отхвърли новото правно предложение на Европейския съюз (ЕС) за използване на замразени руски активи за обезпечаване на заем за Украйна. Несъгласието на белгийците идва само часове преди Европейската комисия да публикува законодателно предложение, което би упълномощило блока да използва до 210 милиарда евро от обездвижените средства на „Банк России“ като обезепечение на кредити за Украйна, докато се бори с руското нашествие.
„Текстът, който ЕК ще внесе днес, не отговаря на нашите опасения по задоволителен начин“, заяви белгийският външен министър Максим Прево в сутрешните часове на 3 декември преди срещата на НАТО в Брюксел.
Изненадващият отказ е поредният прът в колелото на опитите на ЕС да измисли нов план за финансиране на Украйна под натиска на оскъдното време, тласкащо Киев към финансова криза през идните месеци.
Бюджетните и военните нужди на Украйна за 2026-а и 2027-а се оценяват на общо около 130 милиарда евро и ЕС се ангажира да запълни празнината. Блокът вече е вложил над 170 милиарда евро от началото на войната през 2022 година.
Най-големият наличен фонд от готови средства е чрез замразените руски активи. По-голямата част от парите се държат в Белгия – около 194 милиарда евро към юни, а извън Европа – в Япония – около 50 милиарда долара, и в Съединените щати. В Обединеното кралство и Канада има по-малки суми.
ЕК трябваше да публикува по-късно в сряда подробности за предложението си да използва руските пари като обезпечение, за да помогне за посрещане на значителните нужди на Украйна чрез „репарационен заем“.
Повечето лидери на блока отдавна обмислят да използват на руските активи като най-осъществимия начин за получаване на милиардите, от които се нуждаят украинците във вече изтичащата четвърта година от пълномащабното нахлуване на Русия. Белгия обаче се съпротивлява от седмици, притеснена от правни последици за страната, като се има предвид, че по-голямата част от средствата се съхраняват в базирания в Брюксел централен депозитар за ценни книжа Euroclear. Правителството се опасява, че може да се окаже задължено да изплати заема, ако Русия предприеме съдебни действия.
„Не е приемливо да използваме парите и да ни оставят сами да се изправим пред риска“, отбеляза Прево. ЕК и други държави се опитаха да разсеят тези страхове, но Белгия продължава да не е убедена от правните варианти, които се обсъждат. „Вратата ни винаги е била отворена и все още е, но имаме разочароващото чувство, че не сме били чути“, каза Прево, допълвайки, че „опасенията на страната му се омаловажават.“
Чиновниците от Брюксел се надяваха, че правното предложение на комисията в сряда ще изглади пътя за окончателно споразумение по въпроса, когато лидерите на ЕС се съберат в белгийската столица на 18 декември. Този график обаче сега е поставен под съмнение.
Последните забележки на Белгия може да накарат експертите да разгледат по-отблизо други възможности за финансиране: държавите да предоставят милиарди безвъзмездни средства на Украйна или блокът колективно да поеме съвместен дълг за обезпечаване на кредит. Нито един от вариантите не е широко популярен в блока.
На 3 декември Прево насърчи ЕС да вземе назаем средствата, за да подкрепи заем. „Това е добре познат, надежден и утвърден вариант с предвидими параметри“, каза той.
Говорейки малко след Прево, германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че вярва, че вариантът със замразените активи все още може да се наложи. Макар че призна, че опасенията на Белгия са основателни, той твърди, че „проблемите могат да бъдат решени“.
Източник: Banker.bg
