Премиерът на Белгия Барт Де Вевер предупреди, че ще провали плана за използване на замразени активи на „Банк России“, ако други страни от Европейския съюз не се съгласят да споделят риска. Това подготвя почвата за напрегнати преговори между европейските лидери за това как да финансират Украйна.
В реч преди срещата на върха на ЕС в Брюксел на 23 октомври, Де Вевер заяви, че иска „пълно поемане на риска“ в случай, че Москва предяви претенции за активите. Белгия иска гаранции, че всички държави членки ще внесат средства, ако парите трябва да бъдат върнати, и че всички страни, притежаващи замразени активи, ще действат в синхрон.
„Ако тези три искания, които според мен са доста разумни, бъдат изпълнени, тогава можем да продължим напред“, каза Де Вевер пред репортери. „Ако не, ще направя всичко по силите си на европейско ниво, както и на национално ниво, политически и правно, за да спра това решение.“
Белгия е подложена на нарастващ натиск да отстъпи, тъй като лидерите на ЕС се стремят да постигнат политическо споразумение на срещата на върха за използване на активите, за да гарантират нови заеми за Украйна за около 140 милиарда евро. Парите ще бъдат върнати само ако Русия се съгласи да плати на Киев за щетите, причинени от войната. Брюксел е заявявал многократно, че руски активи за около 200 милиарда евро в централните банки ще останат замразени, ако това не се случи.
Украинските съюзници от Стария континент възприемат все по-охотно идеята да използват блокираните държавни средства на Кремъл като единствен жизнеспособен начин да продължат да финансират Киев, докато продължава да противостои на военните действия на Москва, които в момента са в четвъртата си година. Сметката набъбва откакто администрацията на американския президент Доналд Тръмп спря финансирането и заяви готовност единствено да продава оръжия.
Де Вевер обаче предупреди, че този ход може да има „обратен ефект“. „Държавите членки трябва да разберат, че ако вземем парите на Путин, той ще си вземе нашите пари обратно“, каза той на път за срещата на върха в четвъртък (23 октомври), предупреждавайки, че европейските компании в Русия могат да бъдат обект на атаки.
Белгия многократно е изразявала резерви относно плана, тъй като най-големият дял от руските активи се намира в клиринговата къща Euroclear, „подслонена“ в Брюксел. Страната се притеснява да не бъде оставена на произвола на съда, ако Москва успешно заведе дело за връщане на парите. Кремъл пък е декларирал нееднократно, че ще отмъсти, ако държавните средства бъдат конфискувани, въпреки че плановете на ЕС не предвиждат пълното им изземване.
„Euroclear е единствената финансова институция, която предлага извънредните печалби на Украйна“, каза Де Вевер. „Знаем, че има огромни суми руски пари в други страни, които винаги са мълчали за това.“
За да успокои Белгия, Европейската комисия предложи „индивидуален договор за дълг“ с 0% лихва, който да се задейства, ако Euroclear бъде принудена да изпълни евентуални бъдещи руски претенции. Страната обаче иска да се увери, че тези гаранции са със стабилни правни обосновки. Плановете на ЕС са подкрепени и от Обединеното кралство и Канада. Съединените щати се въздържат да се присъединят към инициативата.
Въпреки белгийските забележки, други лидери изразиха увереност на 23 октомври, че планът ще бъде осъществен. А председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви: „Днес ще вземем политическото решение за осигуряване на финансовите нужди на Украйна“, след което ще има повече работа по „техническите подробности“.
Датският премиер Мете Фредериксен пък отбеляза, че това е единствената алтернатива на европейците да трябва „да плащат предварително“.
Източник: Banker.bg
