Една четвърт. Това е делът на пълнолетните българи, които заделят за сигурност и за непредвидени спешни случаи. През текущата година техният брой расте със 170 000 души спрямо 2024 г., или с един средноголям български град, който се присъединява към това да спестява. И макар депозитите в банките да растат главоломно с всеки следващ месец, заедно с търсенето на повече инвестиционни решения за оползотворяване на нашите средства, то се оказва, че всяка година нашите сънародници губят по около 150 млн. лв. заради недостатъчно финансови знания и информация.
Данните са от представително проучване на агенция „Тренд“ по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), изведени по време на конференция във вторник.
Според тях се наблюдава увеличение от 3 процентни пункта на дела спестяващи българи – от 22% през миналата година до 25% през текущата, като 43% от спестяващите заделят средства редовно, а обясненията за това са различни.
Една хипотеза е, че доста голяма част българи са се притеснили за някакво негативно развитие, което може би очакват да се случи или се е случило в последната година – еврозоната, множеството конфликти по света, негативно развитие на икономиката в Европа“, обясни Стоян Панчев, икономист от ЕКИП.
Той обаче даде и по-положителна хипотеза. Една такава е, че някои пазари, например този на злато, минават през бичи пазар (т.е. възходящ ценови тренд) и някои потребители може да са решили, че сега е моментът да се включат във вълната.
На база пол няма значителни разлики в спестовните навици, но не такъв е случаят при възрастта, където най-младите до 29-годишна възраст не заделят толкова, колкото активната група 40-60-годишни.
Това може да се дължи на различни фактори, като по-ниски доходи в началото на кариерата или по-висок оптимизъм относно проблеми като здраве и пенсиониране“, добави и Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в „Тренд“.
За какво спестяват българите
Таблицата показва, че Топ 3 приоритета сред спестяващите българи са: сигурност, спешни случаи и почивки. В Топ 5 влизат още здравеопазването и ремонтът или обновяването на дома.
Спестяването е вид психология на един народ и когато една нация спестява, има психологическа промяна в нагласите към парите“, коментира Макс Баклаян, инвестиционен експерт и главен изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Тавекс“.
На въпрос „Каква част от дохода спестявате?“, по-голямата част (41%) от българите заделят санитарния минимум – до 10%. Втората по големина група (34%) са тези, които заделят между 10-20%, а трети (14%) са тези с 20 – 30%. Над 40% от доходите си заделят само 2% от българите. Според Баклаян обаче абсолютен минимум, който трябва да се заделя от доходите всеки месец, е 30%.
България от много скоро е капиталова икономика и в най-добрия случай, ние сме второ поколение капиталисти. Поради тази причина работим за парите си и не сме свикнали, че като ги натрупаме, те ще работят за нас“, допълни той.
Въпреки инфлацията и без изненада, абсолютен лидер сред предпочитаните инструменти за спестявания са банковите депозити. Жилищата също попадат във водещите предпочитания, заедно с пенсионните фондове.
Усещане за информираност
Проучването на „Тренд“ поставя акцент и върху информираността на тези българи, които спестяват. Оказва се, че мнозинството (48%) се чувстват по-скоро информирани, докато само 18% са напълно информирани. Други 19% смятат, че са по-скоро неинформирани, а всеки 10-ти е изцяло неинформиран.
Тук оценяваме чувство и хората често не си признаваме, ако нямаме достатъчно знания. Според нас цифрите са много по-високи в посока неинформираност и хората нямат нужната финансова осведоменост“, напомни Баклаян.
Липсата на знания и информация обаче води до поне 150 млн. лв. загуби.
Това може да значи много неща – изгубени пари заради инфлация, лоша инвестиция или сриване на актив“, добави Панчев.
Източник: Economic.bg
