Средната цена на дребно на бензина в Япония е достигнала рекордно високите 190.80 йени (1.2 щ. долара) за литър под натиска на поскъпващия суров петрол заради войната с Иран, става ясно от официални данни на Министерството на икономиката, търговията и промишлеността на страната, публикувани на 18 март. Това е ръст от 29 йени за литър спрямо 9 март, като горивото се качва за пета поредна седмица и надминава предишния исторически максимум от 186.50 йени, регистриран през април 2025 година.
Започналите на 28 февруари американо-израелски атаки срещу Иран ответните мерки на Техеран срещу страните от Персийския залив засилиха опасенията за доставките на енергия в бедната на ресурси Япония. Поскъпването става факт преди да влязат в сила държавните субсидии, целящи да задържат цената в близост до около 170 йени.
Премиерът Санае Такаичи обяви мярката миналата седмица, позовавайки се на възможността горивото до надхвърли 200 йени и заяви, че ще бъде използван правителствен фонд. Промишленото ведомство пък съобщи на 18 март, че субсидии в размер на 30.20 йени за литър ще бъдат предоставени на доставчиците на петрол за седмицата, започваща от 19 март.
Такаичи заяви на 11 март, че Токио ще деблокира черно злато от националните си петролни резерви още на 16 март, за да предотврати евентуален скок на цените на бензина в условията на ескалиращото напрежение в Близкия изток. В разговор с репортери дамата обясни, че ситуацията в залива ефективно пречи на танкери със суров петрол да преминават през Ормузкия проток, което поражда опасения, че вносът на суровината в Япония може да спадне значително по-късно този месец. И че за да гарантира, че доставките на петрол няма да бъдат нарушени, „правителството ще използва своите петролни резерви“.
Съгласно плана, Токио ще освободи запаси за покриване на 15-дневното потребление, държани от частния сектор, а след това – за 30-дневните нужди от държавния резерв, без да чака координирано от Международната агенция по енергетика решение.
Силната зависимост на Япония от петрола от Близкия изток, който задоволява 95% от вноса на страната, 70% от които минават през Ормузкия проток, я прави особено уязвима на прекъсванията на доставките, причинени от конфликта, и повишените цени над 100 долара за барел. Слабата йена задълбочава проблема, увеличавайки разходите за горивото и за издръжката на живота на домакинството и на бизнеса и подкопавайки популярността на Такаичи след изборите. Въпреки деблокираните стратегически петролни резерви, инфлацията на храните и енергията заплашва да задуши допълнително икономиката и обществената подкрепа.
Такаичи ще посети Белия дом на 19 март за срещи, които предлагат на президента Доналд Тръмп шанс да се опре на ключов партньор в областта на сигурността за подкрепа във войната му с Иран. Японският премиер е първият основен съюзник, готов на лични разговори с Тръмп, откакто той поиска Япония, както и от други съюзници, да изпрати кораби, които да ескортират танкери през Ормузкия проток.
Визитата е сериозно изпитание за Такаичи, която, според участвали в подготовката на пътуването й японски служители, се е надявала да напомни на Тръмп за опасностите, породени от регионалните амбиции на Китай, преди посещението му в азиатския колос. Вместо това, тя ще трябва да намери начин да успокои американския лидер по темата за поисканите кораби за ескорт и същевременно да предотврати правни и политически клопки.
Съюзници на Съединените щати като Германия, Италия и Испания изключиха участие в каквато и да е мисия в Персийския залив, а ръководителят на външната политика на Европейския съюз Кая Калас заяви на 17 март: „Никой не е готов да изложи народа си на опасност.“
Япония не е получила официално искане от Вашингтон, каза Такаичи пред парламента на 16 март, но тя все пак проверява обхвата на евентуалните действия в рамките на пацифистката конституция на страната. Да не говорим, че по-малко от 10% от японците подкрепят атаките на Съединените щати и Израел срещу Иран, показа анкета на вестник „Асахи“ от тази седмица.
Тръмп пък се люшка между обвинения към съюзниците за тяхната сдържаност и изявления, че не се нуждае от тях, и да критикува такива като Япония, които разчитат на американците за собствената си отбрана и зависят до голяма степен от доставките на суров петрол през Ормузкия проток.
Токио е предлагал логистична подкрепа и събиране на разузнавателна информация за предишни военни акции на САЩ в Близкия изток. Но изпращането на японски кораби в зона на конфликт би било конституционно нарушение и дълбоко непопулярно, отбелязват анализатори. Тръмп обаче има голямо влияние, когато става въпрос за Япония, която разчита на около 50 000 американски войници, ударна група от самолетоносачи и ескадрили изтребители, разположени в страната, за да възпират заплахите от Китай и Северна Корея. Освен това, той използва и мита, за да издейства милиарди долари инвестиции в усилията си да коригира огромния търговски дисбаланс с Токио.
„Ако може да привлече Япония в коалицията на желаещите, това ще увеличи натиска върху други страни“, коментира Казухиро Маешима – професор по политология в университета „София“ в Токио. „И обратното – ако Япония откаже, той може да направи показно какво се случва, когато една страна каже „не“.
Обществената подкрепа за Такаичи леко се е понижила след убедителната й изборна победа миналия месец, показват анкети, заради нарастващите разходи, отчасти подхранвани от енергийния шок в Близкия изток.
Източник: Banker.bg
