Българският бизнес влиза в новата година с рекордно ниски очаквания, показва традиционното годишно проучване на Българската стопанска камара (БСК) сред 847 предприятия от цялата страна. Песимистите достигат 66% – най-високият дял след кризисните 2011 и 2020 г.
Тревожна картина за икономическата среда в страната чертае 21-то годишно проучване на Българската стопанска камара (БСК), хвърлящо светлина върху настроенията на 847 микро-, малки и средни фирми. След кратък период на възстановяване, през 2025 г. българската икономика прави рязък „обратен завой“ към полето на кризата, задвижвана от политическа нестабилност и външни шокове.
Традиционно, между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-нисък е бил процентът им през 2011 г. (13%) и през 2020 г. (11%) – в първия случай след финансовата криза от 2009 – 2010 г., а във втория – заради COVID кризата. Това са именно годините, в които е имало най-много песимисти – 71% през 2011 и 70% през 2020 г.
Накратко: Българският бизнес изглежда в режим на оцеляване, потиснат от административна тежест и политическа неяснота, става ясно от анкетата. Приоритетите за следващата година ще бъдат насочени към обучение на персонала и енергоспестяващи технологии в опит за запазване на конкурентоспособност в една силно нестабилна среда.
2025: Година на влошени показатели
Оценките на мениджърите за изминалата година са преобладаващо негативни. Едва 2% от анкетираните виждат подобрение в общия бизнес климат, докато 67% отчитат неговото влошаване. По отношение на състоянието на собствените си компании, 39% от работодателите съобщават за влошаване на показателите – за с равнение, година по-рано делът им е бил 37%, през 2023 – 29%, а през пандемичните 2022 г. и 2021 – съответно 45 и 58%.
Основните фактори, подхранващи този песимизъм, включват:
- Външни шокове: Геополитическото напрежение, войната в Украйна и енергийната несигурност;
- Вътрешни бариери: Липсата на работна ръка (62%), тежката бюрокрация (55%), корупцията (50%) и често променяща се нормативна среда (43%) остават най-големите спирачки пред растежа.
- Политическа криза: Продължителната нестабилност и липсата на реформи правят дългосрочното планиране почти невъзможно.
Институционален колапс на доверието също е налице – проучването разкрива стряскащи нива на недоверие към ключови държавни институции, като към правителството, парламента и съдебната власт бизнесът изразява граничещо с 0% доверие.
Дигитализация: Между амбицията и реалността
Въпреки глобалните тенденции, 46% от българските предприятия все още не планират да инвестират в дигитална трансформация. Иначе най-застъпени са облачните технологии (16% са внедрили такива) и киберсигурност (13% внедрили).
Най-голямата пречка пред технологичния напредък остава липсата на подготвени кадри (40%) и недостигът на финансов ресурс (33%).
Очаквания за 2026: Предпазливост и подготовка за еврото
Бизнесът навлиза в 2026 г. с висока степен на предпазливост, особено в контекста на приемането на еврото от 1 януари. Въпреки че одобрението за влизане в Еврозоната е нараснало до 63% (спрямо 47% през 2021 г.), опасенията остават свързани с инфлационния натиск и ръста на разходите за труд.
Мнозинството от работодателите (74%) настояват за запазване на плоския данък и са категорично против автоматичното определяне на минималната работна заплата като 50% от средната. В отговор на икономическата ситуация, фирмите планират да оптимизират разходите си, като мнозина ще калкулират по-високите производствени разходи в крайните цени на стоките и услугите.
Източник: Economic.bg
