Безработицата в България намалява през август, след като предходните три месеца вървеше нагоре. Към осмия месец на годината – най-активният от туристическа гледна точка – нейното ниво е 3.6%, показват публикуваните в четвъртък данни на европейската статистическа служба Евростат.
За сравнение, през юли тя бе на ниво 3.7% при отчетени 3.6% през юни. През месец май показателят беше още по-нисък – 3.5 на сто.
Ако се съпостави на годишна база, тогава се вижда, че безработицата е доста по-ниска през най-активния летен месец на годината, отколкото през август 2024 г., когато беше 4%.
Като абсолютни числа, броят на безработните в страната понастоящем е 109 000 души, докато през месец юли, в разгара на лятото, те са били 111 000 души.
Данните потвърждават неблагоприятните тенденции на пазара на труда в България – безработицата се свива, а откритите позиции и оферти растат, което означава, че на бизнеса му е все по-трудно да намери квалифицирани работници.
Времето изтича
По-рано тази седмица в София се състоя конференция, посветена на недостига на кадри и на вноса на чуждестранна работна ръка в страната. На нея експерти се обединиха около мнението, че наливането на кадри отвън само с цел да се запълни „дупка“ в конкретен град няма да реши проблема. Вместо това трябва да се търсят по-дългосрочни решения, но времето за това постепенно изтича.
Проблемът е много по-сложен, отколкото просто да гледаме краткосрочно и да запълним недостига в даден град“, каза тогава главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов.
Докладите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на ООН сочат, че работоспособното население на страната ни ще намалее с над една трета в следващите 35 години. В някои сектори недостигът е осезаем, подсилен от демографските тенденции на намаляващо и застаряващо население.
Нямаме тези 20 – 50 години пред нас, трябва ние да си подредим къщичката“, предупреди и Живко Иванов, заместник-председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).
Прочетете още
Според Богданов възможни решения за справяне са:
- Адаптация на икономиката – т.е. структурата ѝ да се адаптира към по-малко, но по-скъпоструващи работещи;
- Оптимизиране на работата на държавната администрация и свиване на персонала ѝ;
- Активизация на неактивните, в чиято група попадат неработещите млади, които не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят такава, или тези, които не работят поради семейни причини.
Неработещите младежи
Що се отнася до младежката безработица, данните на Евростат сочат, че тя се задържа на сравнително стабилно равнище. През август младежката безработица, включваща лицата до 25-годишна възраст, е на ниво от 15.1% при отчетени 15.8% през юли. За сравнение – през август миналата година показателят се е равнявал на 11.9 на сто.
Като брой, към август има 18 000 безработни млади българи, докато година по-рано те са били 13 000 души.
По време на конференцията бе изтъкнато, че обикновено неработещите, или незаетите, са такива поради семейни причини или поради вярата, че дори да кандидатстват, те няма да си намерят работа.
Картината в Европа
Нивото на безработицата в Европа се запазва. В Европейския съюз (ЕС) тя е 5.9% за втори пореден месец (колкото е била и през август миналата година), а в еврозоната тя е 6.3%, което е лек ръст спрямо отчетените през юли 6.2% (6.3% през август 2024 г.).
Като брой, процентите се равняват на съответно малко над 13 млн. безработни в ЕС и 10.8 млн. безработни в еврозоната.
Данните на Националния статистически институт (НСИ) за безработицата в страната през третото тримесечие на годината се очаква да бъдат публикувани на 14 ноември (петък).
Източник: Economic.bg
