Когато производителността на труда е ниска, тогава е нормално и работната заплата да не е висока. Това бе един от основните доводи, които работодателите дадоха, за да оправдаят защо (очаквано) са „против“ увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) за догодина, предвидена да скочи от 1077 лв. (551 евро) на 1213 лв. (620.20 евро).
България е с най-ниската МРЗ в Европа като абсолютна стойност, но с най-висока като отношението към БВП на глава от населението“, каза Добрин Иванов, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на брифинг.
На него социалните партньори обясниха своите позиции, дадени по време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Думите на Иванов бяха в реплика на изведените от социалния министър Борислав Гуцанов данни на Евростат, които сочат, че страната ни продължава да е на дъното в Европейския съюз (ЕС) по работна заплата.
Най-ниската МРЗ продължава да е в България (€551), а най-високата е в Люксембург (€2638). Предпоследна е Унгария със €707, или с 28% повече от нас. В Латвия тя е €740, или с 35% повече от България“, изтъкна Гуцанов.
Основният виновник за инфлацията
Според работодателите, увеличението на доходите с кумулативно над 55% в последните три години е основен двигател на инфлацията в страната. За сравнение – за този период, БВП на България е нараснал с около 10%, а инфлацията – с още толкова.
Т.е. заплатата расте с около 2.5 път и по-бързо, отколкото обективните икономически фактори, които я определят – това за нас е проблем“, каза Иванов.
По думите му, това намалява конкурентоспособността, увеличава регионалните различия и „разрушава“ пазара на труда.
От бизнеса за пореден път апелираха за преразглеждане на политиката по доходите за 2026 г. и изработване на „адекватен механизъм“ за определяне на МРЗ, който да отчита икономическите реалности.
Както Economic.bg писа, сегашната формула, определяща МРЗ като 50% от средното брутно възнаграждение за последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година, създава множество дисбаланси, води до процикличност и риск от безработица.
Прочетете още
Едно увеличение на МРЗ с 12.63% е обективен фактор, който ще мотивира предприятията да повишат себестойността на стоките и услугите си“, предупреди зам.-председателят на АИКБ.
Заплатите като двигател на икономически растеж
Пламен Димитров, президент на КНСБ, обаче видя друга реалност – такава, в която ръстът на доходите стимулира частното потребление, а оттам и по-доброто представяне на българската икономика.
Той обясни, че за последните 5 години инфлацията в България е била движена от „други фактори, които нямат общо с доходите“. Като примери той изброи пандемията от коронавирус, нарушените снабдителни вериги и енергийната криза.
През 2022 г. инфлацията беше близо 20%, доходите не пораснаха с толкова тогава. Случилото се с цените не може да бъде приписано на заплатите, просто не е вярно“, контрира Димитров.
Той обаче добави, че за в бъдеще съществува такава хипотеза, но „в момента, това не е фактологията“.
Случващото се с доходите в момента продължава да стимулира растежа на икономиката и е основният му двигател“, довърши той.
Въпреки това Димитров призова методологията заплата за издръжка да се въведе като „основна котва на политиката по доходите“, защото така „нещата ще си дойдат на мястото. Показателят измерва минималната сума, необходима за покриване на основните нужди на един работещ човек в България.
Източник: Economic.bg
