Преди седмица „България може“ представи кандидатите си за 52-ро Народно събрание от Велико Търново – градът, обявен на 16 април 2019 г. за историческата и духовна столица на България. Разговаряме с един от тях – Борислава Хаджиева – Атанасова. Тя е родена в Сливен през 1965 година. Живее във Велико Търново от 1985 г., където създава своето семейство. Завършва с отличие икономически техникум в Сливен със специалност „Икономика, планиране и отчетност в промишлеността и строителството“. Продължава образованието си с две висши магистърски степени – финанси във Велико Търново и право в София. Участва активно в създаването и развитието на пенсионна компания „Съгласие“ в региона, както и в управлението на собствена счетоводна къща. По-късно е поканена да оглави сектор Велико Търново към Изпълнителна агенция „Държавна собственост“ към Министерството на отбраната, където отговаря за три области – Велико Търново, Русе и Габрово. В една предимно мъжка среда доказва, че професионализмът и характерът нямат пол. Днес продължава да работи и да помага на хората с икономически и юридически консултации. През 2008 г. създава своя втора фирма, чрез която и до днес предоставя консултации и провежда обучения в сферата на трудовото право. За нея това не е просто работа, а призвание – да бъде до хората и да помага винаги, когато може. Майка на две деца и горда баба на четири внучета, тя вярва, че най-важното е да оставим по-добро бъдеще за следващите поколения.
Госпожо Хаджиева – Атанасова, откъде идва Вашата сила – при 100% инвалидност – да се включите в предизборната надпревара?
– Силата ми идва от реалността, в която живея всеки ден. Когато срещаш трудностите лице в лице, спираш да ги приемаш като пречка и започваш да ги превръщаш в кауза. Не влизам в тази надпревара въпреки състоянието си – а именно заради него. Защото знам какво означава да се бориш за елементарни неща и искам това да се промени.
Кои са приоритетните проблеми за хората с увреждания в България?
– Проблемите са ясни: 1. липса на достъпна среда; 2. тежка администрация и унизителни процедури и 3. липса на реална, а не формална подкрепа.
Но тук е важно да кажем нещо много съществено – хората с увреждания не са еднакви като нужди. Да, много от тях искат и могат да работят – и трябва да им се даде реален шанс. Но има и около 40% хора с тежки увреждания, които имат нужда от денонощна, 24-часова подкрепа. За тях не говорим просто за политика, а за грижа, сигурност и човешко отношение.
Понякога у дома го обръщаме на шега – казват ми: „Свърши работното време на асистента, ще чакаш до утре за нуждите които имаш“. Усмихваме се, но истината е, че нуждата от помощ не свършва в 16 часа. Тя е постоянна.
Истинската политика трябва да вижда и двете – и хората, които искат да се реализират, и тези, които имат нужда от постоянна грижа. Защото справедливостта означава да не оставяш никого назад.
Защо избрахте да сте кандидат на „България може“?
– Избрах „България може“, защото виждам реално съвпадение между моите разбирания и техните икономически решения. Когато слушах Кузман Илиев, той ме убеди с това, че говори за конкретни и работещи идеи – нещо, което напълно съвпада с моето мислене.
Техният отбор е от умни, мотивирани млади хора, а ние – с по-богат житейски опит – ги допълваме. Само така може да се върви напред – ръка за ръка.
Вярвам в решения, които дават резултат – грижа за хората с увреждания, стимули за работодателите и премахване на излишните пречки. Когато повече хора участват активно, печели цялото общество.
„България може“ ми даде увереност, че тези идеи няма да останат само думи, а ще се превърнат в конкретни действия и измерими резултати.
С каква нагласа влизате в предизборната надпревара?
Влизам с нагласата да бъда честна и открита. Хората във Велико Търново познават проблемите, но често са свикнали да живеят с тях.
Аз не идвам само да ги назова, а да покажа, че има решения – особено за хората с увреждания, които често остават невидими. Искам да чуя хората, но и да им дам увереност, че нормалният живот не трябва да бъде борба.
Защото истината е проста – животът не може да чака „работно време“. И това трябва да се промени.
В професионален план сте свързана и с организиране и провеждане на обучения. Всеки от нас си спомня как в труден момент в училище някой учител му е казал „Ти можеш!“ Какво значат за Вас тези думи?
– В моя живот тези думи не са били просто насърчение – били са избор. Имало е моменти, в които или вярваш, че можеш, или се отказваш. Аз избрах да вярвам.
Днес бих казала същото на всеки – „Ти можеш“. Но и държавата трябва да го доказва с действия. Защото вярата има смисъл само когато има реални възможности.
Какво бихте искали да е по-различно след 5 години?
– Искам да живеем в България, в която хората имат причина да останат, а не да си тръгват.
Била съм в Толедо, старата столица на Испания – там има достъпност, ескалатори, занаятите са в крепостта, малките магазинчета работят и градът гъмжи от туристи. Това показва, че когато има мисъл и организация, историята може да бъде жива икономика.
Ние имаме същия потенциал, но често го оставяме да замира. За мен целта е ясна – Велико Търново да бъде жив, достъпен и развиващ се град, в който всеки има място.
Какви икономически решения предлага „България може“?
В хода на разговора Борислава Хаджиева – Атанасова сподели, че е избрала „България може“, защото вижда реално съвпадение между нейните разбирания и техните икономически решения. Да припомним част от тях:
Вкарване на кешовите разплащания в Конституцията!
Връщане на златните ни резерви в България!
Запазване на въгледобива в Маришкия басейн, изграждане на нови ядрени мощности и проучване на газовите ни находища!
Доживотна отмяна на данък общ доход за майките с 3 или повече деца!
Край на бюджетните дефицити, свиване на разходите и оптимизация на администрацията!
По-качествена и достъпна храна, произвеждана в България!
Премахване на тежките регулации и данъчни облекчения за малкия и семеен бизнес!
Финансова децентрализация и повече средства за общините!
Източник: Banker.bg
