След месеци на гадания и пророчества картината се изясни. В началото на пролетта България отива на поредните предсрочни парламентарни избори. Непосредственият пусков механизъм бе внезапно (?) надигналата се протестна вълна, но отделен въпрос е дали тя бе непреодолимият фактор или просто необходимото алиби за поредната хвърлена на ринга кърпа от Бойко Борисов. Отговорът на тази загадка има значение при един от възможните сценарии за „хореографията“ на предстоящия вот, но към него ще се върнем по-нататък.
Няма съмнение, че основният въпрос, който вълнува анализатори, оракули и политически врачки е:
ще участва ли (по някакъв начин) президентът Румен Радев на тези избори?
А също един куп допускания как би станало това и с какви последици – за него, за политическата конфигурация и дори за съдбата на страната. Дали ще излезе президентът на терена или не, знае (може би) само той, но така или иначе съвсем скоро нещата ще се изяснят и тогава ще дойде време да анализираме неговите шансове при възможните сценарии, произтичащи от конкретния му избор.
Сега да се спрем по-подробно на хипотезата, че Радев по една или друга причина не участва пряко в предстоящите избори. В тази версия на политическо развитие повечето анализатори са на мнение, че почти сигурно ще получим „още от същото“, или поне ще се повтори класирането от първо до четвърто място, което получихме на последните избори. Също така, разпространено е нелишеното от основания предвиждане, че поне две от четирите малки парламентарни партии (БСП, ИТН, МЕЧ и „Величие“) ще останат под чертата.
Някои противници на статуквото, ентусиазирани от масовостта и енергията на протестите, прогнозират рязко повишаване на избирателната активност. Подобно допускане обаче (засега) не се подкрепя нито от надеждни социологически данни, нито от логически аргументи, особено ако в състезанието не се включи нов силен участник, способен да върне при урните значителен дял от хронично негласуващите през последните години. При тази картина, поне към настоящия момент, претенциите на ПП-ДБ да получат абсолютно мнозинство в следващия парламент звучат по-скоро като писмо до Дядо Коледа, отколкото като обоснован план за действие. Най-вероятно протестните настроения, доколкото ще се трансформират в електорална активност, ще се разпределят между няколко конкуриращи се партии и коалиции.
Предвиждането, че без участието на Радев
предстоящите избори ще възпроизведат същата конфигурация,
се аргументира с две предпоставки. Първо, че избирателите, особено отдръпналите се, няма да имат нов реален стимул да гласуват. Второ, подчертава се факта, че изборите ще бъдат проведени при същите правила, от същата изборна администрация и при същите фактори, обуславящи значителния дял на контролирания вот. Вероятността в действащия парламент да се формира мнозинство, готово да промени съществено изборното законодателство, е минимална и зависи от евентуалното възникване на непредвидени събития. Също така, няма основания да се предполага, че назначеното по реда на променената Конституция служебно правителство, ще действа по начин, различен от познатия през последните две години.
Да допуснем, че някои от политическите сили, които задвижваха (или се опитаха да използват) протестите, ще подобрят малко резултатите си, вкл. на основата на известно повишаване на електоралната активност. Остава обаче открит въпросът по какъв сценарий ще протече съперничеството между двете формации, които почти изцяло контролират изпълнителната власт и организацията на изборите, а същевременно имат ресурсите да акумулират скрита (неуловима от социологическите допитвания) електорална подкрепа? В сегашната ситуация този въпрос почти еднозначно може да бъде формулиран така:
какви са днес отношенията между Делян Пеевски и Бойко Борисов
и как те биха повлияли на характера на конкуренцията между ГЕРБ и ДПС „Ново начало“?
Един кратък преглед на политическото и електоралното съперничество между тези две формации в периода, след като Пеевски овладя ДПС, показва, че доскоро („до Пазарджик“) те картелираха влиянието си и не влизаха с пряка и остра конкуренция за свойствените си електорални ресурси, нито за механизмите за контрол над тях. И двете партии са клиентелистки, но структурата на клиентелата им бе различна, включително в териториален план. Нито ГЕРБ, нито „Новото начало“ посягаха към „запазените територии“ на другия, а на места си ги поделяха относително миролюбиво.
Междувременно обаче протичаха процеси, които водеха към нарушаване на този крехък баланс. Амбициите на Пеевски нарастваха в геометрична прогресия, а това изискваше привличане на нови и нови ресурси. Поставената от него цел партията му да се изкачи до първа позиция изискваше отнемане на чужди територии, не само в централната, а най-вече в местната власт. Първоначално усилията бяха насочени към привличане на независими или свързани с по-малки партии местни фактори, но скоро дойде ред на ресурсите на ГЕРБ. А именно местната власт с характерните й инструменти за задържане и стимулиране на клиентелата бе последната сигурна опора на ГЕРБ. На проведените през есента на тази година частични местни избори (особено тези в Пазарджик) стана ясно, че
ДПС „Ново начало“ започва енергично изтласкване на ГЕРБ
(чрез изсмукване на клиентелата) и че тази стратегия ще се развива неотклонно.
Борисов опита да противодейства чрез опит за преформатиране на правителството (да припомним емоционалния му монолог след изборите в Пазарджик), но Пеевски не даде и дума да се издума за задоволяване на щенията му. Тогава лидерът на ГЕРБ приложи любимия си номер – внезапно хвърляне на оставка и поставяне на останалите пред свършен факт. Всички факти показват, че Пеевски не е бил предварително уведомен за решението да се подаде оставка, още по-малко е бил консултиран относно целесъобразността и последиците от този акт. Впрочем, това вероятно се отнася за повечето членове на ръководството на ГЕРБ и министрите, вкл. премиера, а за малките коалиционни партньори да не говорим. Все пак, по-малко от 24 часа преди оставката на Желязков Борисов категорично заяви, че „до финала остават 20 метра“ и „за оставки ще говорим след 1 януари“. Но в свой типичен стил направи точно обратното и си призна откровено защо го е направил – за да не бъде „заличена“ партията му (разбирайте той лично).
Още по-неприемлива за Пеевски бе категоричната позиция на Борисов, че ГЕРБ няма да участва в приемане на предложения от правителството втори вариант на бюджета за 2026 г., доколкото този бюджет в голяма степен обслужваше политическите и корпоративните интереси на Пеевски. Този курс на поведение също едва ли е бил координиран с лидера на „Новото начало“, а представителите на партията на консултациите при президента ясно заявиха, че се обявяват за приемане на редовен бюджет, но тъй като няма съгласие по въпроса, ще подкрепят удължителния законопроект. Ако добавим чисто провокативното предложение за закриване на предложената от Пеевски комисия „Сорос“, открито подкрепено от Борисов,
симптомите за разрив между двамата стават прекалено видими,
за да са случайност.
Публичната политическа реакция на Делян Пеевски на лупинга на Борисов бе недвусмислено негативна, макар и сдържана. Но съвършено друг въпрос е каква ще бъде остротата на действителната тактика на партията му в предизборната битка. Доколкото познаваме характера на Пеевски, той едва ли ще преглътне „номера“ на Борисов и ще отговори в своя стил – агресивно. Запознати твърдят, че работата по привличане на членове и привърженици на ГЕРБ към „Новото начало“ се е активизирала през последния месец, като се лансират предположения, че сред тях ще има и знакови фигури за партията на Борисов. По всичко личи, че по върховете на ГЕРБ има напрежение, в т.ч. във връзка с последните маневри на лидера. Една от най-популярните фигури в партията – кметът на Стара Загора Живко Тодоров – веднага след оставката излезе със следното кратко изявление, което едва ли може да бъде интерпретирано като подкрепа за решението на Борисов: „Ясно е, че сме в поредната политическа криза. До изборите обаче трябва народните представители да дадат яснота какво ще се случва с плащанията на държавата към общините по държавната програма – стотици, а може би хиляди обекти в страната стоят замразени без финансиране. Градовете не могат да стоят разкопани. Кога ще бъде приет държавен бюджет? Защото без държавен бюджет не може да се приемат и общинските бюджети. Тоест, никаква инвестиционна програма не може да стартира.“
Засега две социологически проучвания установяват значителна разлика между ГЕРБ и ДПС „Ново начало“, както и спад на подкрепата за двете партии. Но какво ще се случи, когато в действие влязат познатите ефективни електорални инструменти (както се случи в Пазарджик), предстои да видим.
Източник: Banker.bg
