„Правителството ще остане дотогава, докогато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реши, че ще стоим във властта“. Деница Сачева, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС
Не му е лесно на Бойко Борисов. Предстои му да реши сложна политическа задача, която вероятно няма печелившо решение (а само повече или по-малко губещи). При това трябва да реализира това решение по предпочитания от него начин, т.е. без да носи лична отговорност. Правил го е неведнъж, но този път наистина трябва да приложи цялото си майсторство, ако иска да излезе сух от водата.
От една страна е ясно, че от него зависи
докога и как ще работи правителството.
Горепосоченото изявление на Деница Сачева е просто формално потвърждение на фактическото положение „кой кара влака“. Самият Борисов даде да се разбере, че няма да търпи дълго „да му се катерят по гърба“ (до оповестяването на конвергентния доклад за приемането на България в еврозоната).
Наистина, според вицепремиера Зафиров „животът на това правителство е гарантиран – най-вероятно за пълен четиригодишен мандат“. Но едва ли някой смята, че желанията на малките (и силно огладнели за власт) коалиционни партньори са определящи. Те ще останат в управлението не докогато им се иска, а докогато Борисов прецени, че той лично и партията му имат изгода от участието и водещата си роля в него.
От друга страна, тепърва е необходимо да се намери убедително алиби за прекратяването на управляващата коалиция. Тук ГЕРБ ще трябва да се измъкнат от капана на собствената си опорка за стабилността. Същата Сачева в същото интервю също толкова категорично заяви, че „хората искат стабилност и този, който ще се опита отново да бъде дестабилизиращ фактор, независимо с какви мотиви прави това, ще бъде големият губещ“. Вероятно ще се наложи да се обяснява, че разтурването на правителството всъщност е поредната голяма жертва, която ГЕРБ прави в името на запазването на стабилността. Както обикновено,
вината ще бъде хвърлена на партньорите,
въпреки че този път има съществени усложнения, към които ще се върнем по-нататък.
Но това е по-малкия проблем. Големият е не как да се оправдае излизането от управлението, а как да се калкулира съотношението на ползи и вреди от оставането в него. Именно това терзае душата Борисова и тези страдания не могат да останат незабелязани. На пръв поглед опитът и политическият инстинкт на лидера на ГЕРБ му подсказват, че „седянката трябва да се разтури“ възможно най-бързо. Много скоро ще стане ясно, че нагласеният бюджет е неизпълним и ще се наложи да се вземат болезнени и непопулярни решения. Самият Борисов вече се презастрахова с подобни оценки и дори призна, че „в държавата няма кеш и се налага да се задържа ДДС, за да се платят пенсиите и заплатите“. Той открито заяви, че има спад в приходите и че „бюджетът трудно ще се изпълни“. Нищо, че само преди две седмици същият този бюджет бе определян като „разумен“ и дори „единствено възможен“.
По-нататък сценарият изглежда пределно ясен и вече неведнъж е прилаган: ГЕРБ са били против разточителните харчове, но са били принудени да отстъпят пред неразумните щения на коалиционните партньори „в името на стабилността и приемането в еврозоната“. Този номер вече мина при скандалното сглобяване и разглобяване на съдружието с ПП-ДБ и Пеевски, защо да не мине отново? Още повече, коалиционните партньори сами се представят за „гаранти на социалния вектор“. Но
този път има едно голямо „НО“.
Освен непосилните „твърди“ социални разходи бюджетът е натоварен с десетки милиарди, предназначени за инвестиции, общински проекти и капитализиране на държавни дружества. Разпространена е тезата, че така се „работи за хората“, но в случая по-съществено е за благото на КОЙ човек се изсипва този бюджетен рог на изобилието. А този човек не просто не би приел да пострада благото му, но и видимо има влияние над управляващите и може да ги застави да изпълнят ангажиментите си.
С включването си като неофициален партньор и „резервна гума“ на управляващата коалиция, „новото начало“ силно затрудни реализирането на познатия сценарий за измъкване от властта. Пеевски не носи видима отговорност за нито една стъпка на правителството, въпреки че с гласовете на групата си може да прокара или провали всяко решение. Създадена е нова ситуация – управляващата коалиция стана наистина много по-стабилна, по простата причина, че е трудно да бъде разтурена по волята на малките партньори. Това може да направи само ГЕРБ, но ако Борисов реши да се измъкне от управлението против волята на Пеевски, той не само ще стане мишена на гнева му, но и ще трябва лично да поеме политическата отговорност за това, че е попречил „да се работи за хората“.
Положението на Борисов се усложнява допълнително
от обстоятелството, че собствената му партия също желае силно да бъде възмездена материално и морално чрез открито и доминиращо участие във властта. Мнозина, включително сред приближените на лидера, мислят вече на първо място за собственото си благо и едва ли горят от желание да платят всяка възможна цена за оцеляването на Борисов и успокояването на страховете му. Вероятно има и такива, които не биха имали нищо против да се договорят с Пеевски за бъдещо съвместно управление (ако вече не са го направили). В този контекст сигурно ще бъде подновен натиска Борисов да се оттегли на заслужен отдих като „почетен председател“ – нещо, което той едва ли ще направи доброволно, като има пред себе си поучителната съдба на един друг почетен председател.
Последният – но не по сила – фактор
за страданията на Борисов е коварният план да бъде съблазнен с обещания за сделка относно подкрепа за кандидатурата му на президентските избори през 2026 година. Самият той категорично отрича да има такова желание, но истината е, че президентският пост е единствената сигурна гаранция за неговото лично оцеляване за още пет години, което в неговото положение изглежда почти пожизнено.
Тук обаче проблемът е в предмета на сделката. От Борисов се изискват рисковани действия сега в замяна на нещо, което може би ще се случи след година и половина, а по-скоро въобще няма да се случи.
Източник: Banker.bg
