Нов научен обзор привлича вниманието не толкова с това какви са боровинките, а с това какво правят. От кръвообращението до когнитивните функции – тези малки плодове може да имат много по-голяма сила, отколкото сме предполагали.
Дребни, диворастящи и богати на полифеноли, Vaccinium angustifolium, по-известни като диви боровинки, отново са във фокуса на науката. Нов обширен обзор, публикуван в Critical Reviews in Food Science and Nutrition, показва, че тези нискостъблени боровинки могат да осигурят ползи за сърдечното здраве, метаболитната регулация и дори когнитивната функция, като част от ефектите се проявяват само часове след консумация.
Опирайки се на 24 години изследвания, обзорът анализира 12 клинични проучвания в четири държави и установява, че най-последователният и възпроизводим резултат е подобряването на функцията на кръвоносните съдове. Изследователите също така отбелязват обещаващи, макар и не напълно категорични, данни за влияние върху кръвното налягане, холестерола, кръвната захар и чревния микробиом, което насочва към цялостен подход към здравето, започващ от кръвоносната система.
Според водещия автор д-р Сара А. Джонсън, доцент във Florida State University, ползите за здравето действат чрез „множество биологични пътища, свързани с кардиометаболитното здраве“, включително съдова реактивност, възпаление и микробен метаболизъм.
Подобренията в съдовата функция – най-последователният резултат
Сред десетките анализирани проучвания най-надеждният ефект от консумацията на диви боровинки е подобряването на съдовата функция, по-специално ендотелната реактивност. Тя се отнася до способността на кръвоносните съдове да се отпускат и да реагират на физични и химични сигнали – ключов показател за сърдечно-съдовото здраве.
В няколко клинични проучвания участниците показват подобрена съдова реактивност още в рамките на часове след една порция диви боровинки. Други изследвания отчитат устойчиви ползи след седмици или месеци ежедневен прием. Ефектите са особено изразени при хора със съществуващи кардиометаболитни рискови фактори.
Механизмът вероятно включва полифеноли, най-вече антоцианини, които се метаболизират до биоактивни съединения, подпомагащи сигнализацията на азотния оксид и намаляващи оксидативния стрес. Това спомага за запазване на еластичността на съдовете – ключов фактор за превенция на дългосрочни сърдечни и метаболитни заболявания.
Чревният микробиом може да усилва кардиометаболитните ефекти
Освен върху кръвообращението, изследователите разглеждат и взаимодействието на дивите боровинки с чревния микробиом – общността от бактерии в храносмилателната система. Боровинките са богати на фибри и полифеноли, които в голямата си част преминават през тънките черва несмлени и достигат дебелото черво, където се метаболизират от чревните микроорганизми в биоактивни метаболити, навлизащи в кръвта.
Едно шестседмично клинично проучване показва, че ежедневният прием на 25 г лиофилизиран прах от диви боровинки увеличава нивата на бактерии от рода Bifidobacterium, често свързвани с добро храносмилателно здраве. Според изследователския екип тези микробни метаболити могат да представляват до 40% от активните съединения в кръвта след консумация.
Авторите подчертават, че са необходими по-мащабни проучвания, за да се изясни по-добре как промените в микробиома се превръщат в конкретни здравни ползи. Те отбелязват и че индивидуални фактори като съществуваща чревна флора, медикаменти и базово здравословно състояние могат значително да влияят на резултатите.
Когнитивната функция показва измерими подобрения при по-възрастни хора
Друг аспект, разгледан в обзора, е когнитивното здраве, особено при застаряващото население. Според интервенционните проучвания, по-възрастни възрастни, които редовно консумират диви боровинки, показват измерими подобрения в паметта и скоростта на обработка на информацията.
Едно от възможните обяснения е влиянието върху кръвообращението – по-добрият кръвен поток може да подобри доставката на кислород и глюкоза до мозъчната тъкан, което е от съществено значение за поддържане на умствената дейност. Тези когнитивни ползи се наблюдават както след единични порции, така и при по-дългосрочен прием, което подсказва за едновременно бързи и натрупващи се ефекти.
Съавторът д-р Дороти Климис-Закас, професор по клинично хранене в University of Maine, подчертава значението на традиционното знание, като отбелязва, че дивите боровинки „са ценени от хората от хиляди години“. Обзорът прави връзка между тази дългогодишна културна употреба и новите научни доказателства, особено по отношение на възрастово обусловения когнитивен спад.
Въпреки обнадеждаващите резултати, авторите избягват преувеличения и призовават за разширени клинични проучвания с по-разнообразни групи и стандартизирани методи на оценка. Те също така препоръчват бъдещите изследвания да се фокусират върху идентифициране на индивидуалните „отговарящи“ на приема хора и определяне на оптималната форма и доза на дивите боровинки.
Събраните през последните две десетилетия доказателства позиционират дивите боровинки като потенциално значима храна в по-широкия контекст на кардиометаболитното здраве. Макар да остават въпроси за дозата, индивидуалните различия и дългосрочните ефекти, най-силният сигнал досега идва от кръвоносните съдове. А оттам ползите може да се разпростират по-нататък – към червата, мозъка и метаболитните процеси между тях.
Четете още: Тази закуска може да понижи холестерола само за 2 дни
Източник: Banker.bg
