Есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия, която бе публикувана на 17 ноември, не звучи тревожно, но е изпълнена с предупреждения, които лесно могат да бъдат пренебрегнати заради проблемите на деня. Според комисията икономиката ни продължава да расте, но този ръст се забавя, а под повърхността се натрупват дисбаланси. Въпросът е ще успее ли държавата да управлява икономиката в период на структурни промени, въвеждане на еврото и растящи социални очаквания?
Комисията отчита стабилни 3% ръст на БВП през 2025 г., но постепенното изтощаване на двигателите на растежа е очевидно. Частното потребление, което през последните години бе едва ли не единствената опора на икономическата активност, започва да се охлажда заради по-бавно растящи доходи и ограничени социални трансфери.
Публичните инвестиции, които са ключови за модернизацията и производителността, също губят инерция, тъй като държавата не успява да събере планираните приходи. На този фон значителният внос на отбранително оборудване, макар и необходим, допринася отрицателно за икономическия баланс.
Освен това инфлацията остава хроничен проблем. Административните ценови мерки върху ДДС, енергията и акцизите изстрелват потребителските цени до 3.5% през 2025 г. и въпреки временното облекчение през 2026 г., ценовият натиск няма да изчезне.
През 2027 г. цените отново ще тръгнат нагоре, подхранени от енергийни компоненти и високите разходи на местните производители за труд. Храните, които са най-чувствителната категория за домакинствата, остават трайно скъпи, защото България зависи силно от внос и защото земеделският сектор не успява да повиши продуктивността си достатъчно бързо.
Пазарът на труда изглежда успешен само на пръв поглед. Безработицата се задържа под 4%, но това прикрива други проблеми. Ръстът на заетостта все повече разчита на работници от трети страни, което е временно решение и не повишава технологичното ниво на икономиката.
Двуцифреният ръст на заплатите през 2024–2025 г. пък се базира на целта да се компенсира високата инфлация от минали периоди, а не е знак за повишена производителност. Сега този ръст се забавя, което ще удари директно потреблението и ще постави под натиск бизнеси, които досега се опираха на доходно стимулираното вътрешно търсене.
Фискалната ситуация, очертана от ЕК, е може би най-сериозното предупреждение. България успява да удържи дефицит от 3% през 2025 и 2026 г., но това е баланс на ръба. Той е постигнат чрез амбициозни (понякога съмнителни) прогнози за приходи и ограничаване на публичните разходи дори там, където вече е трудно да се пести.
През 2027 г. обаче картината рязко ще се влоши. Вторият етап от големите покупки на отбранително оборудване ще вдигне дефицита до 4.3%, което ясно показва, че без компенсиращи мерки държавата ще надхвърли Маастрихтските критерии в критичен момент, тоест малко след приемане на еврото.
Държавният дълг също тръгва нагоре – от 23.8% от БВП през 2024 г. до 32.6% през 2027 година. Макар това равнище да не е опасно по европейските стандарти, темпът на увеличението е тревожен. Големите капиталови инжекции в Българския енерегиен холдинг и Българската банка за развитие и рефинансирането на дълг само временно оправдават ръста.
По-дългосрочното предизвикателство е липсата на необходимите реформи, които да ограничават автоматичния растеж на разходите за пенсии, заплати и услуги.
Управляващите определено има върху какво да помислят по отношение на доклада. Първия акцент със сигурност е фактът, че не разполагаме с времето и лукса да отлагаме реформи. Европейската комисия ясно показва, че дефицитът ще бъде под контрол само временно. За да се избегне фискално натрупване на рискове, страната трябва не да намалява инвестициите, а да ги насочи към области, които реално повишават производителността. Това може да са дигитализация на администрацията, модернизация на енергийния сектор, както и инвестиции в иновации и висока добавена стойност.
Друг ключов момент е, че трудовият пазар се нуждае от нова стратегия. Привличането на работници от трети страни може да реши краткосрочни проблеми, но не заменя нуждата от повишаване на квалификацията на местната работна сила и реформи в образованието. Необходими са стимули за автоматизация и технологични инвестиции, за да не остане ръстът на заплатите единствения механизъм за „догонване“ на европейските стандарти.
Не бива да се подценява и инфлацията при храните, която сигнализира за нуждата от промени в земеделието. Подкрепата за местното производство, модернизация на земеделския сектор и по-добра пазарна инфраструктура могат да намалят зависимостта от внос, което автоматично би ограничило ценовите колебания.
Освен това бюджетът трябва да бъде освободен от растежа на разходите, който досега се случваше на автопилот. Необходима е ревизия на системите за социални плащания и механизма за индексация на пенсиите, за да се избегнат фискални шокове.
Едновременно с това е необходимо публичните средства да се насочат към сектори, които умножават икономическия ефект, като например образование, модернизация на електропреносните мрежи и транспортната свързаност.
В навечерието на приемането на еврото България трябва да покаже, че е прогнозируем партньор, защото големите инвеститори гледат не само текущия дефицит, но и способността на държавата да контролира бъдещите си разходи. Ясна тригодишна фискална рамка, придружена от политически консенсус около ключови реформи, би била мощен сигнал към пазарите.
Прогнозата на Еврокомисията със сигурност не е негативна, но е предупреждение. България върви към по-зряла икономика, но без реформи рискува да остане в капана на ниската производителност, висока инфлация и слаб контрол върху бюджета. Според Брюксел обаче страната ни може да използва момента и с необходимите реформи и дисциплина в публичните разходи да превърне забавянето в шанс за растеж на по-здрава основа.
Източник: Banker.bg
