Дебатът за размера и цената на публичната администрация отново излиза на преден план, но този път на европейско равнище. Девет държави членки настояват Европейската комисия да се откаже от плановете си за назначаване на около 2500 нови служители в рамките на следващия бюджет за периода 2028–2034 година. Аргументът им е, че не е редно в момент, когато от националните правителства се изисква строга бюджетна дисциплина и болезнени реформи, да се увеличават административните разходи в Брюксел.
Към 2025 г. в институциите, органите и агенциите на ЕС са работили малко над 79 000 души. Самата Европейска комисия разполага с около 32 871 служители към април 2025-та, а приблизително 46 000 души са ангажирани в останалите структури – включително Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз, Европейската централна банка, Съда на Европейския съюз и над 40 специализирани агенции.
В Комисията около 25 000 т.нар. еврочиновници работят в генерални дирекции и служби, разпръснати в около 60 сгради.
Поддръжката на тези пространства също изисква огромни разходи. През април 2024 г. Комисията продаде на 23 сгради в Брюксел на белгийската държава за 900 милиона евро. Тази стъпка бе част от плана за намаляване на офис площите с 25% до 2030 г., с цел по-ниски разходи за поддръжка и по-добра енергийна ефективност. Миналата седмица обаче Европейската прокуратура започна обиски в офиси на ЕК заради разследване на продажбата им и съмнения за нередности в оценката, която е около 2 178–2 614 евро на квадратни метра.
Европейският парламент пък разполага с около 8000 служители, разпределени между Брюксел, Люксембург и Страсбург, както и в информационните бюра в държавите членки. Към тях е необходимо да се добавят и 720 евродепутати за мандата 2024–2029 г., избрани пряко от гражданите на Европейския съюз.
От Еврокомисията твърдят, че има относителна стабилност в числеността на персонала през последните години, като акцентът официално пада върху вътрешно преназначаване и оптимизация. Но не всички мислят така. Искането за допълнителни 2500 щатни бройки, оценено на около 1.4 млрд. евро за целия период на новия дългосрочен бюджет на общността, предизвика остра реакция в някои страни.
В писмо до комисаря по бюджета Пьотр Серафин, инициирано от Австрия и подкрепено от Чехия, Дания, Германия, Естония, Латвия, Швеция, Финландия и Нидерландия, се подчертава, че увеличението на административните разходи противоречи на заявените цели за ефикасност, сдържаност и реформи. Тези страни настояват Комисията да прилага към себе си същите стандарти, които изисква от държавите членки.
Австрийският министър по въпросите на Европа, интеграцията и семейството Клаудия Бауер подчертава, че доверието в Комисията зависи от спазването на принципите, които тя проповядва. В условията на засилен фискален натиск върху националните бюджети подобно разширяване рискува да изпрати „погрешно послание“ към европейските граждани.
Темата за броя на администрацията е проблем в много от държавите от блока, включително на България. Данните от онлайн анкета на 24chasa.bg,, проведена в края на миналата година по време на дебатите за Бюджет 2026, показват, че 56% от анкетираните настояват за незабавно съкращаване на държавната администрация и чиновниците в държавните предприятия.
Общественият натиск е пряко свързан с опасенията дефицитът да не надхвърли 3% и с усещането за непропорционалност – за последните 15 години населението е намаляло с 1.5 млн. души, докато броят на чиновниците се е удвоил.
Фокусът на недоволството пада особено силно върху МВР. Двадесет процента от анкетираните настояват за замразяване на заплатите на полицаите и съкращаване на пенсионерите в системата. Бюджетът на министерството за 2025 г. възлизаше на 4.2 млрд. лв., от които 3.9 млрд. лв. са отишли за заплати и осигуровки.
Пенсионирането на 54 години с обезщетение от 20 заплати, съчетано с възможност за получаване едновременно на заплата и пенсия, допълнително увеличава разходния натиск. Към 30 юни 2025 г. щатът на МВР е 55 000 позиции, от които 5700 незаети, а съотношението от 421 полицаи на 100 000 души значително надхвърля средното за ЕС от 313.
Паралелът между Брюксел и София е очевиден. И на двете нива стои въпросът доколко администрацията отразява реалните демографски, икономически и технологични предизвикателства. Поддръжниците на съкращенията виждат в тях не само бюджетна мярка, но и сигнал за модернизация, повече дигитализация, по-малко дублиращи се структури и реално облекчаване на бизнеса.
Не случайно 11% от участниците в анкетата подкрепят намаляване на бюрократичния натиск върху инвеститорите, а 8.5% настояват за стимули за производство и растеж, вместо за увеличаване на данъци и осигуровки, които събират минимална подкрепа.
Спорът за назначаването на хиляди служители в Европейската комисия и дебатът за раздутата администрация в България не е от вчера и вероятно ще се води с години. Въпреки това вече се очертава ясна тенденция – гражданите все по-често свързват устойчивостта на публичните финанси не с нови приходи, а с по-строг контрол върху разходите и с реална реформа на администрацията.
Източник: Banker.bg
