Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети в последните дни седем държави от източния фланг на ЕС, сред които и България, за да подчертае важността на отбранителните способности на Европа.
В неделя, по време на обиколка във ВМЗ-Сопот, тя похвали страната ни, че е изпратила една трета от оръжията за Украйна и обяви, че във военния завод ще бъдат открити около 1000 нови работни места заради разширяването на производството.
По време на визитата си Фон дер Лайен заяви, че руският президент Владимир Путин е „хищник“, който „няма да се промени“. „През последните 25 години той започна четири войни – в Чечня, Грузия, Крим и пълномащабното нахлуване в Украйна. Знаем от опит, че той може да бъде държан под контрол само чрез силно възпиране. Следователно трябва да бъдем координирани, прецизни и бързи с нарастването на нашата отбранителна позиция“, посочи тя.
След Урсула фон дер Лайен предстои посещение и на председателя на Съвета на ЕС Антониу Коща, който ще пристигне в София на 4 септември.
Очевидната цел на Брюксел е да покаже на Съединените щати и американския президент Доналд Тръмп, че не е пасивен наблюдател и участва активно в усилията за край на войната в Украйна. А също и че Европа има капацитет в бъдеще да намали зависимостта си от американско оръжие и да е по-равнопоставен партньор в световните дела.
По инициатива на френския президент Еманюел Макрон на 4 септември в Париж ще се състои среща между британския премиер Киър Стармър, германския канцлер Фридрих Мерц, генералния секретар на НАТО Марк Рюте и Фон дер Лайен. Те ще продължат обсъждането на гаранциите за сигурността на Украйна, като този път ще се опитат да договорят конкретни мерки.
Председателката на еврокомисията отбеляза в интервю за „Файненшъл Таймс“ в събота, че една от тези гаранции е потенциално разполагане на европейски военни сили в Украйна след края на войната и те ще разчитат на американски оръжия, което вече е обсъдено с Белия дом. Такова споразумение може би е било договорено на срещата между Тръмп, украинския президент Володимир Зеленски и висши европейски лидери във Вашингтон миналия месец.
Първоначалният план предвижда Европейската комисия да продължи да отпуска средства от бюджета си на Украйна и след приключването на конфликта. Според Фон дер Лайен „трябва да бъдат предвидени допълнителни плащания за украинските въоръжени сили“ и страните от блока да продължат да финансират програмата за подготовка на украинските войници.
Европейският съюз не веднъж е подчертавал, че гаранциите за сигурност на Украйна, са и гаранции за Европа. Киев иска да се увери, че ако бъде постигнат успех на мирните преговори, Русия няма да се опита да нападне отново. А за Стария континент е важно да се увери, че Русия няма да атакува европейски територии.
Гаранциите за сигурност могат да имат различен характер – от политически ангажименти до финансово и военно подпомагане. Украинският президент Зеленски продължава да твърди, че най-доброто възпиране е Украйна да се присъедини към НАТО, но това едва ли ще е тема на евентуални бъдещи преговори за спирането на войната.
Германски военни експерти смятат, че осигуряването на надеждна защита за Украйна предполага изпращането на около 150 000 европейски войници. Само че европейците не са в състояние да осигурят толкова голям контингент – някои страни, сред които и България, обявиха, че няма да предоставят свои войски за тази цел. Ето защо на бъдещите европейски срещи може би ще се търси решение и на този въпрос.
Войната обаче още не е приключила. Киев и Москва дори не могат да договорят среща между президентите си. Тръмп е уморен от протакането на преговорите и заплашва да се откаже от посредничество. Така че на Европа не й остава нищо друго освен да се подготви за още по-тежки времена, да засилва отбрана си и да се стреми да заеме по-силна позиция. В противен случай други ще решават вместо нея.
Източник: Banker.bg
