Жалба срещу незаконната държавна помощ, която от години предоставя българската държава на „БДЖ – Товарни превози“, е изпратила до Европейската комисия в Брюксел Асоциацията на предприятията в железопътния транспорт. Решение по нея се очакват в близките месеци.
Вече повече от четвърт век БДЖ е символ на огромна бездънна каца, в която се излива и потъва почти без следа колосален обществен финансов ресурс. Всяка година държавата предоставя на двата свои жп превозвача – „БДЖ – Пътнически превози“ и „БДЖ – Товарни превози“, стотици.милиони евро под формата на субсидия, капиталов трансфер, нисколихвени заеми или отписва огромни задължения.
И ако част от тези солидни финансови средства, като субсидията за пътническите жп превози, се предоставят напълно законно, то други представляват скрита държавна помощ. Още повече – когато се наливат в държавното търговско дружество „БДЖ – Товарни превози“ (БДЖ-ТП), което трябва да работи, спазвайки всичките правила за прозрачност и конкуренция на пазара.
Ще припомним, че още на 24 август 2020 г. в свой аналитичен материал „Банкеръ“ оповести, че БДЖ-ТП е във фактически фалит. Оттогава състоянието на компанията се влоши още, но вместо тя да бъде обявена в несъстоятелност, държавата продължава да я поддържа на
изкуствено дишане за сметка на фиска, т.е. на всички данъкоплатци.
Съгласно чл.107, ал. 1. от Договора за функционирането на Европейския съюз „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия … е несъвместима с вътрешния пазар“. Въз основа на това в средата на декември 2025 г. българската Асоциация на предприятията в железопътния превоз изпраща жалба в Брюксел срещу предоставяната държавна помощ на БДЖ-ТП.
Асоциацията защитава интересите на 12 частни карго жп превозвачи, някои от които с чуждестранни капитали, лицензирани да извършват дейност в България и ЕС. Тъй като железопътният товарен транспорт в България е напълно либерализиран, както членовете на асоциацията-жалбоподател, така и БДЖ-ТП се конкурират на този пазар.
Предоставяната държавна помощ на БДЖ-ТП обаче позволява на това дружество да предлага изкуствено занижени (дъмпингови) цени, става ясно от жалбата. В нея са посочени
три начина, чрез които държавата предоставя нерегламентирана помощ:
1. БДЖ-ТП не изплаща пълния размер на таксите за използване на железопътната инфраструктура, дължими на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), а тя не предприема действия по събирането им;
2. Преобразува непогасените заеми на БДЖ-ТП към административната „шапка“ „Холдинг БДЖ“ в собствен капитал. Става въпрос за заеми, отпуснати целево на БДЖ-ТП за погасяване на таксите към НКЖИ;
3. Предоставя заеми на БДЖ-ТП от „БДЖ-Пътнически превози“. Последното получава годишна субсидия от държавата за своята дейност. Част от тази субсидия не се разходва за пътническите влакове, а се предоставя под формата на заем на БДЖ-ТП, което представлява крещящо беззаконие!
Разяснения по т.1: НКЖИ би следвало да осигурява достъп до железопътната инфраструктура на всички лицензирани жп превозвачи при равнопоставени условия, за което да събира от тях инфраструктурни такси. Данните обаче показват, че НКЖИ не събира изцяло таксите от БДЖ-ТП, което поставя държавния превозвач в привилегировано положение. Става въпрос за огромни суми, които БДЖ-ТП системно не изплаща на НКЖИ. Задълженията за инфраструктурни такси ежегодно нарастват и от 43.243 млн. лв. за 2011 г. достигат 60.791 млн. лв. в края на 2024 година.
Няма данни, че върху вземанията, чийто падеж е настъпил и не са платени, се начислява лихва. Ако такава беше начислявана, то за отчетения период натрупаната лихва би надвишила с 50% главницата!
Записаният в търговския регистър капитал на БДЖ-ТП е 28.790 млн. лева. Следователно излиза, че предоставената неразрешена държавна помощ от страна на НКЖИ към БДЖ-ТП чрез незаплащане на инфраструктурни такси
надхвърля три пъти регистрирания капитал на компанията!
Според чл.10, ал.6 на Закона за железопътния транспорт НКЖИ няма право да предоставя заеми на железопътни предприятия. Само че непрекъснато нарастващите задължения на БДЖ-ТП към НКЖИ наподобява отпускането на финансова кредитна линия на системно неизряден длъжник! Това представлява неразрешена държавна помощ, която поставя БДЖ-ТП в привилегировано положение спрямо останалите участници на пазара.
Разяснения по т.2: Българската държава е собственик на „Холдинг Български държавни железници“ (Холдинг БДЖ), а „БДЖ-ТП е собственост на холдинга. През годините държавата чрез транспортния министър издава актове, с които са отпуснати няколко заема на БДЖ-ТП чрез Холдинг БДЖ за погасяване на задължения за плащане на такси към НКЖИ. Впоследствие тези дългове към холдинга са конвертирани в собствен капитал на БДЖ-ТП, и то без икономическа обосновка или прогнози за възвръщаемостта им към фиска.
Конвертирането на дълг в капитал при неблагоприятни финансови показатели за получателя-собственик
на практика представлява опрощаване на дългове.
От края на 2019 г. до края на 2021 г. на БДЖ-ТП са отпуснати три заема в общ размер 6 млн. лева с 3% средна лихва за погасяване на такси към НКЖИ. За този период „Холдинг БДЖ“ е преобразувал в капитал на БДЖ-ТП огромната част от посочените вземания в общ размер на 5.54 млн. лв. (92%).
„Холдинг БДЖ“ не си търси вземанията, а ги конвертира в капитал на БДЖ-ТП независимо от факта, че има свои задължения към НКЖИ, което е видно от следните данни:
Задължения на „Холдинг БДЖ“ към НКЖИ
Година Задължения в млн. лв.
2019 – 23.305
2020 – 20.769
2021 – 20.519
От една страна отпуснатите заеми от „Холдинг БДЖ“ на БДЖ-ТП представляват скрито косвено финансиране на БДЖ-ТП, но от НКЖИ. Косвено е, защото дължимите към НКЖИ средства стигат до БДЖ-ТП през дружеството майка „Холдинг БДЖ“.
От друга страна конвертирането на тези задължения в капитала на БДЖ-ТП също представлява недопустима държавна помощ, която поставя компанията в привилегировано положение на пазара в сравнение с останалите участници.
Разяснения по т.3: „БДЖ-Пътнически превози“ получава годишна субсидия от държавата за своята дейност. Както отбелязахме, част от тази субсидия не се разходва по предназначение, а се предоставя под формата на заем на БДЖ-ТП. Според годишния финансов отчет за 2024 г. дългосрочните вземания на „БДЖ-Пътнически превози“ от БДЖ-ТП са 14.806 млн. лева. Същата сума фигурира и в разчета за свързани лица в края на същата година.
Посочените три вида помощ, които държавата пряко или косвено оказва на БДЖ-ТП, й позволява да държи най-голям дял от пазара – 42-47 на сто.
Оцененият размер на помощта, предоставена на БДЖ-ТП под формата на несъбрани инфраструктурни такси, дължими на НКЖИ, е над 45 млн. евро. Оценката се базира на финансовите данни на НКЖИ плюс лихва от 3%. Помощта, предоставена под формата на преобразуване на дълг в капитал, е 2.833 млн. евро. Размерът на помощта, оказана от „БДЖ-Пътнически превози“ на БДЖ-ТП, по данни от последния публикуван финансов отчет за 2024г., е над 7 млн. евро. Така общият размер на
държавната помощ за БДЖ-ТП от 2011-а до края на 2024 година е около 55 млн. евро.
Независимо от това БДЖ-ТП системно отчита финансови загуби, които за периода 2014 – 2024 г. са 42.639 млн. евро. Системното лошо финансово състояние на компанията ясно показва, че тя от години не отговаря на условието за финансова стабилност.
Предоставянето на трите вида нерегламентирана държавна помощ изкривява пазара, тъй като благодарение на нея БДЖ-ТП печели повечето търгове с дъмпингови цени. Освен това, неизплащайки големите си задължения към НКЖИ, БДЖ-ТП я поставя в невъзможност да инвестира достатъчно средства в жп мрежата, което влошава и без това трагичното й състояние и застрашава безопасността на движението както на товарните, така и на пътническите влакове.
Очевидно, ако отговорните държавни институции и регулаторни органи не затворят крановете към БДЖ-ТП, ще го стори Брюксел, и то съвсем скоро. Аналогичен е случаят с румънската карго жп компания CFR Marfа, получавала неправомерна държавна помощ. С решение от 24 февруари 2020 година Европейската комисия постанови, че несъбраните от румънската държава 570 млн. евро дългове от CFR Marfа представляват държавна помощ. Заключението й бе, че Румъния е предоставила на CFR Marfa несправедливо икономическо предимство пред конкурентите ѝ и компанията трябва да възстанови на държавата въпросните 570 млн.евро плюс лихвите. В резултат CFR Marfa бе обявена в несъстоятелност.
Това ли ще е съдбата и на „БДЖ – Товарни превози“?
Източник: Banker.bg
